56. Партньорът ми има сексуални проблеми, които се отразяват и на мен. Да му кажа ли?
Да, но внимавайте много как ще го сторите. Дори в най-интимните, изпълнени с любов връзки, разговорите за нарушенията в половите функции могат да се окажат опасни. Усещането за мъжественост на един мъж често се съдържа в изпълненията на неговия пенис. Ако някой път не успее да го вдигне според очакванията, бихте могли да му кажете, че това се случва от време на време на всеки мъж и не ви смущава. Трябва да знаете обаче, че него го смущава, и то много. Всичките прегръдки на света не биха могли да му помогнат; най-добре е да си поговорите откровено и да предложите да отиде на преглед, за да се увери, че зад разочарованието му не се крие някаква здравословна причина. Опитайте се да го накарате да спомене този проблем пред лекаря и се надявайте, че лекарят ще се чувства достатъчно удобно, за да му предложи помощ. 57. Какво представлява импотентността?
„Импотентност“ е неточна дума. Буквално тя означава „безсилие“ и се използва предимно, когато се говори за мъжествеността и способността за съвокупление. Определя се като неспособност на мъжа да извърши полов акт. Получаването на ерекция, която изглежда проста телесна дейност, е всъщност изключително сложен процес. То изисква хармонично взаимодействие между мозъка, нервната система и кръвоснабдяването на пениса. Днес във все повече медицински кръгове „импотентност“ като диагностичен термин започва да се измества от „дисфункция на еригирането“. Това е може би по-точен подбор на думи.
58. Как да убедя партньора си да отиде на лекар, за да се консултира във връзка със своите проблеми?
С нежност. Може да започнете с обяснението, че след четиридесетте започват постепенни промени в сексуалните функции както при мъжете, така и при жените. Възможно е рефлекторните ни механизми да не са вече толкова силни, а хормоните — толкова многобройни. Сексуалните изменения могат да бъдат причинени също така от болести, психологични промени и други фактори и те всички трябва да бъдат проверени. Така например диабетът, високото кръвно налягане, някои лекарства, алкохолът, тютюнът, тревогите, напрежението и дори недостигът на някои хранителни елементи могат да изиграят значителна роля. Но, според доктор Робърт Бътлър, „Мъжете имат голямо его и, за нещастие, си падат по подвизите. Подходът им към сексуалноста е предимно количествен и често е много трудно да ги накараш да потърсят помощ.“ Възможно е да постигнете успех, ако помолите семейния си лекар или свещеник да помогнат или да окуражат партньора ви да поговори с един от тях. Единственото, което искате от него, е да се прегледа — защото го обичате.
59. Колко мъже са импотентни?
Импотентността е засегнала между десет и двайсет милиона американци; други десет милиона имат частично нарушаване на функциите. Това са резултатите, съобщени от специалисти от Националния институт по здравеопазването. Според свиканото през декември 1992 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, заседание на Националния институт по здравеопазването, импотентността не е нежно неизбежна; освен това тя се лекува. С подходяща терапия мъжете могат да се наслаждават на сексуална активност през целия си живот. Лечението би трябвало да започне с изследване на цялото здравословно и сексуално минало на пациента. Умереност в храненето, в употребата на алкохол и прекратяване на пушенето могат също да помогнат. Най-скорошното и обширно изследване /на 1 709 мъже/ върху импотентността след изследването на Кинси е публикувано в „Дъ Ню Йорк Таймс“ /декември 1993 г./, само една година след заключението на заседанието на Националния институт по здравеопазване. Това изследване, обхванало жители на Масачузетс, дело на доктор Джон Б. Маккинли, директор на Ню Ингландския ииститут за изследвания, открива, че около половината мъже над четирийсетгодишна възраст изпитват различна степен на импотентност. От това регионално изследване може да се заключи, че деветнайсет милиона жители на Съединените щати на възраст между четирийсет и седемдесет години са или импотентни, или в определен период от живота си са имали този проблем. Импотентноста се проявява в различни форми и поради различни причини, и физиологични, и психологични. Сред тях са диабетът, хипертонията и сърдечносъдовите заболявания, както и приеманите лекарства. Психологическите причини са хиляди, като се започне от загубата на партньор и се стигне до загубата на работа, от някакъв скандал до притеснение за самия полов акт. Това е истинска детективска работа за вашия партньор и неговия лекар. Откъде да се започне? Вероятно от един подробен медицински преглед. Ако всичко е наред, тогава следва посещение при урулог, специалист по въпросите на импотентността, или при сексолог. Ъруин Голдстайн, професор по урулогия в бостонския Юнивърсити Скул ъф Медисин, разкрива пред „Лондживити“ /февруари 1994 г./, че повечето случаи на възрастова импотентност са резултат от намаления приток на кръв към пениса. „Това е предимно проблем на проводимостта на кръвоносните съдове“ — каза той. Доктор Стенли Алтхоф, доцент по психология в урулогията в Кейз Уестър Ризърв Юнивърсити Скул ъф Медисин и директор на Центъра за брачно и сексуално здраве обяснява, че повечето мъже се надяват да е така. „Мъжете идват при мен и казват: «Искам причината да е физиологическа», тъй като за тях това значи: «Няма да бъда опозорен, задето съм бил при някой специалист по мозъка или сексуален терапевт.»“ Според доктор Алтхоф мъжете предпочитат причината при тях да бъде от физиологическо естество, за да не трябва да влязат през вратата и да кажат: „Мисля, че нещо не е наред с общуването или с нашите отношения, или пък нещо не е наред още от детството ми и изглежда сега то търси начин да излезе на повърхността.“