Джесика увеличи сценичните си изяви, започна отново да прави турнета, взе нови ученици и откри, че й е приятно да бъде в компанията на приятелки. Приятно й беше да ходи на вечери, на концерти и на театър с жени и с удоволствие пътуваше с представителки на своя пол. От време на време се срещаше и с мъже, но това неминуемо й напомняше, че никога няма да се откаже от богатия си, независим живот.
Джесика гледаше на секса като на нещо, което вече не бе за възрастта й и отдаваше цялата си страст на своята работа, семейство и приятели. Откъде можеше да знае, че той ще се появи отново в живота й?
Моята приятелка наближаваше седемдесетия си рожден ден — нещо, което никога не бихте могли да предположите, ако я видите. Привлекателна и активна, физическият й вид и огромният й ентусиазъм прикриваха годините й. И така, през една снежна зимна нощ тя отишла на концерт в „Линкълн център“; той също бил там. Не се били виждали повече от трийсет години. Обяснил, че бил в Ню Йорк, за да присъства на някакво събрание. Съпругата му, третата по ред жена, която носела тази титла, предпочела да остане в Палм Спринг. А и защо ли да изоставя топлата пустиня заради нюйоркските поледици през януари?
Разговорили се във фоайето през първия антракт. През втория се уговорили да отидат да пийнат заедно нещо, за да могат да споделят повече неща за живота си един пред друг. Джесика така и не чула останалата част на концерта. Била шокирана от възбудата, която предизвикала у нея тази случайна среща. А вече си мислела, че подобни романтични вълнения са останали в миналото й.
Отишли да пийнат по чаша. По време на разговора им във въздуха летели искри. Изненадващо, но не чувствали напрежение и им се струвало, че винаги са били близки приятели. Тя била ту забавна, ту по момичешки наивна, ту притеснена. И го пленила.
Станало късно и тя импулсивно го поканила да види апартамента, с който толкова се гордееше. Взели такси и скоро се озовали там.
Всичко в дома й го възхитило и той започнал да коментира ентусиазирано. Богатата му изразителност и експанзивност можели да се сравняват единствено с нейните собствени. Било почти три часа сутринта. Джесика не можела да си спомни откога не е оставала до толкова късно. Но не била уморена. Не се налагало да прикрива прозявките си — такива просто нямало.
Най-накрая решили, че е време да се разделят. Тя предложила да повика такси. Вдигнала подчертано бавно телефонната слушалка. И тогава той произнесъл трите думички, които щели да променят живота й. „Не викай таксито.“
Жарката страст помежду им през тази нощ не можела да се сравни с нищо, което била изпитвала до този момент. По-късно Джесика ми призна как дотогава мислела, че и последната искрица сексуално желание в нея вече била угаснала. Тя, както и няколко от близките й приятелки, чийто сексуален огън също се бе превърнал в студена пепел, приписваха загубата му на естествения процес на остаряването. През тази бурна нощ в Ню Йорк Джесика разбрала, че страстта само е била заспала.
Разговаряме често за това; Джесика изпитва нужда да го прави. Неотдавна прочела нещо, което според нея обяснявало необходимостта й да описва и обсъжда новия си любим и половите си преживявания. „Страстта създава маниаци и поети. Маниаците желаят да удължат и да направят още по-изтънчен екстаза, а поетите изпитват нужда да споделят преживяното. За тях страстта се превръща в единствено мерило за живота, единствената компенсация за неразривно свързаните с него всекидневие, тривиалност и смърт.“ Джесика се вижда в редиците на поетите.
И така, тя ми описа младежката пламенност на първата им нощ заедно; не можела да се сравни с нищо, което й се било случвало дотогава. „Всичко си беше както трябва — заяви откровено моята приятелка. — Възможно ли е старите ни тела все още да са способни на такава бурна младежка страст?“
През следващите месеци се правели планове за срещи и се водели телефонни разговори, за които отговарял единствено само той, тъй като бил женен. Джесика страдала. Не можела да му се обажда. Трябвало да чака и да чака. Непрекъснато била в напрежение и очаквала да узнае, че всичко помежду им е свършило. Тогава обаче той се обаждал. Или пристигал някакъв екстравагантен подарък. Всяка уговорена среща зависела от прищевките на съпругата му. Дали в последната минута ще реши да го придружи или да не го придружава.
И така Джесика била принудена да съобразява онова, на което гледала като на най-важната част от живота си, с капризите на съпругата. Животът й се превърнал в неуправляем хаос.