— Следователно приемаме, както казвате, че убиецът е пристигнал в Ръдърфорд Хол през нощта. Вече е било тъмно, когато тялото е паднало, и не е съществувала вероятност някой да го открие до сутринта.
— Да, наистина.
— Как би могъл да дойде убиецът? С кола? Откъде?
Люси разсъждаваше:
— Покрай стената на фабриката има уличка. Той вероятно би дошъл по нея и би отбил под железопътния надлез по алеята. После би могъл да прескочи оградата, да тръгне покрай насипа, да намери тялото и да го пренесе в колата.
— И после — продължи госпожица Марпъл — да го отнесе до някое място, което предварително е избрал. Всичко вече е било измислено. И както казах, не смятам, че би го преместил от Ръдърфорд Хол, или ако е така, не много далеч. Най-вероятно би го погребал някъде — погледна въпросително към Люси.
— Предполагам, че е така — заяви Люси замислено. — Но едва ли е толкова лесно, колкото звучи.
Госпожица Марпъл се съгласи.
— Той не би го заровил в парка. Твърде много усилия, а и може да бъде забелязан. Навярно някъде, където почвата вече е била прекопавана?
— Вероятно в зеленчуковата градина, но тя е много близо до къщичката на градинаря. Той е стар и глух, но все пак е рисковано.
— Има ли куче?
— Не.
— Тогава може би в някаква барака или пристройка?
— Би било по-просто и по-бързо. Има много неизползвани стари сгради, порутени свинарници, обори и работилници, в които никой не ходи. Би могъл да го пъхне и в рододендроните или някъде в храстите.
Госпожица Марпъл кимна.
— Да, мисля че това е много по-вероятно.
На вратата се почука и строгата Флорънс влезе с поднос.
— Радвам се, че имате гост — каза тя на госпожица Марпъл. — Приготвих от моите кифли, които харесвахте.
— Флорънс винаги е правила най-вкусните сладки за чай — похвали я госпожица Марпъл.
Доволна, Флорънс сбръчка лицето си в съвсем неочаквана усмивка и излезе от стаята.
— Мисля, мила, да не говорим за убийства по време на чая. Такава неприятна тема! — заключи госпожица Марпъл.
След чая Люси стана.
— Ще си тръгвам. Както вече ви казах, в Ръдърфорд Хол не живее никой, който може да е търсеният от нас човек. Има само един старец, жена на средна възраст и глух градинар, попрехвърлил годинките.
— Не съм казала, че той настина живее там — отбеляза госпожица Марпъл. — Имам предвид, че е някой, който познава Ръдърфорд Хол много добре. Но можем да се върнем на този въпрос, след като откриете трупа.
— Вие, изглежда, сте напълно уверена, че ще го намеря — каза Люси. — Аз обаче не съм толкова оптимистично настроена.
— Сигурна съм, че ще успеете, скъпа Люси. Вие сте толкова способен човек!
— В известен смисъл — да, но нямам опит в търсенето на трупове.
— Сигурна съм, че за това е необходим просто здрав разум — заяви госпожица Марпъл насърчително.
Люси я погледна, после се засмя. Госпожица Марпъл също й отвърна с усмивка.
На следващия следобед Люси се захвана систематично за работа.
Пъхаше се в бараки и разгръщаше шипковите храсти, които ограждаха старите свинарници. Тъкмо надничаше в пералнята под оранжерията, когато чу сухо покашляне. Обърна се и видя Хилман — градинаря, който я гледаше неодобрително.
— Внимавайте да не паднете, госпожице — предупреди я той. — Тези стъпала не са сигурни, а преди малко бяхте горе в плевника, където подът също не е здрав.
Люси внимаваше да не покаже, че е смутена.
— Сигурно си мислите, че съм много любопитна — отговори тя весело. — Просто се чудех какво може да се направи от мястото — да се използва за отглеждане на гъби за продан или нещо подобно. Изглежда всичко е доста занемарено.
— Зависи от господаря. Не би похарчил и пени. Тук трябва да има двама души и едно момче, за да поддържат мястото както трябва, но той не ще и да чуе. Правя всичко, което мога, за да го накарам да купи електрическа косачка. Иска да кося ръчно всичката тази трева отпред, ето така е.
— Но ако може с известни подобрения мястото да се пригоди да носи доходи?
— Такова място няма да носи доходи — прекалено запуснато е. А и него не го е грижа. Интересува се само от икономии. Много добре знае какво ще стане, след като си отиде — младите господа веднага ще го продадат. Само го чакат да пукне. Както чувам, когато умре, ще наследят хубави пари.