Выбрать главу

— Били сте ангажирани от възрастна дама да получите работа тук, за да претърсите къщата и двора заради някакъв труп! Така ли?

— Да.

— Коя е тази възрастна дама?

— Госпожица Джейн Марпъл. Живее на Мадисън Роуд № 4.

Инспекторът си записа.

— Очаквате да повярвам на тази история?

Люси отвърна учтиво:

— Вероятно не, докато не разговаряте със самата госпожица Марпъл и не получите потвърждение.

— Положително ще разговарям с нея. Сигурно не е с всичкия си.

Люси се въздържа да не изтъкне, че да се окажеш прав в никой случай не е доказателство за лудост, и попита:

— Какво предлагате да кажа на госпожица Кракънторп? Имам предвид за себе си?

— Защо се интересувате?

— Що се отнася до госпожица Марпъл, аз съм си свършила работата — намерих трупа, който тя искаше да открия. Но все още съм ангажирана от госпожица Кракънторп. В къщата има две гладни момчета и вероятно след цялата тази бъркотия скоро тук ще пристигнат и други членове на семейството. Тя има нужда от помощ в домакинството. Ако й кажете, че съм поела службата само за да търся трупове, тя вероятно ще ме изхвърли. В противен случай мога да продължа работата си и да бъда полезна.

Инспекторът я погледна строго.

— В момента няма да кажа нищо на никого. Още не съм установил достоверността на разказа ви. Бихте могли и да си измисляте всичко това.

Люси се изправи.

— Благодаря. Тогава се връщам в кухнята, за да си гледам работата.

Глава седма

I.

— Най-добре е да потърсим Скотланд Ярд, как мислиш, Бейкън?

Началникът на полицията погледна въпросително инспектор Бейкън. Инспекторът беше едър безстрастен мъж с израз на пълно отвращение към човечеството.

— Не е била местна жена, сър — каза той. — Има известна причина да се смята, ако съдим по бельото й, че може да е била чужденка. Разбира се, засега няма да дам гласност на този факт. Ще го запазим в тайна, докато мине предварителното следствие.

Началникът на полицията кимна.

— Предполагам, че то ще бъде чиста формалност.

— Да, сър. Срещнах се със съдебния следовател.

— За кога е определено?

— За утре. Научих, че и останалите членове на семейство Кракънторп ще присъстват. Съществува вероятност някой от тях да я идентифицира. Всички ще бъдат тук.

Той погледна листа, който държеше в ръката си.

— Харолд Кракънторп, той е в Сити — доста важна личност, доколкото разбрах. Алфред — не знам точно с какво се занимава. Седрик, който живее в чужбина. Рисува! — постара се инспекторът да придаде на думата доста негативно значение с интонацията си.

Началникът на полицията се подсмихна под мустак и попита:

— Няма основание да се смята, че семейство Кракънторп е свързано по някакъв начин с престъплението, нали?

— Не, с изключение на факта, че трупът е бил намерен в тяхното имение — отвърна инспектор Бейкън. — Разбира се, има малка вероятност художникът да е в състояние да я идентифицира. Но много ме озадачават тези абсолютни глупости за влака.

— А, да, ти си посетил старата дама, тази… ъъъ — той погледна бележката на бюрото си — госпожица Марпъл?

— Да, сър. И тя е напълно убедена и категорична относно цялата история. Не знам дали е смахната или не, но държи на своята версия за случката, на която е станала свидетел приятелката й, и за всичко останало. Що се отнася до случая, бих казал, че това са фантазии, които възрастните дами измислят, като например, че са видели летящи чинии в градината и руски шпиони в обществената библиотека. По всичко личи, обаче, че тя наистина е ангажирала тази млада жена, домашната прислужница, и я е накарала да търси някакъв труп, а жената го е направила.

— И е открила труп — отбеляза началникът на полицията. — Наистина историята е забележителна. Марпъл, госпожица Джейн Марпъл — името ми изглежда познато… Както и да е, ще се обърна към Скотланд Ярд. Според мен си прав — не става дума за местен случай, макар че все още няма да разгласяваме този факт. За момента ще съобщим на пресата колкото е възможно по-малко.

II.

Предварителното следствие беше напълно формално. Никой не идентифицира мъртвата жена. Люси бе призована да даде показания как е намерила тялото. Представени бяха и медицински доказателства за причината на смъртта — удушаване. После заседанието беше закрито.