— Ако аз бях момиче, което отива да се срещне с любимия си, нямаше да приема да ме води в някакъв леден хамбар, отдалечен на мили от населено място — възрази Седрик. — Бих предпочел приятно гушкане в киното. Как мислите, госпожице Айлсбароу?
— Трябва ли да обсъждаме всичко това? — умолително попита Харолд.
Но точно тогава колата приближи и спря пред входната врата на Ръдърфорд Хол. Всички слязоха.
Глава осма
Влизайки в библиотеката, господин Уимборн попремигна малко, докато старите му проницателни очи преминаха край инспектор Бейкън, когото вече познаваше, и се спряха на русокосия симпатичен мъж до него. Инспектор Бейкън го представи.
— Инспектор Крадък от Ню Скотланд Ярд — каза той.
— Хм, Ню Скотланд Ярд — повдигна вежди господин Уимборн.
Дърмът Крадък, човек с приятни маниери, започна разговора с лекота.
— Бяхме извикани за този случай, господин Уимборн — каза той. — Тъй като вие представлявате семейство Кракънторп, мисля че ще бъде напълно справедливо да ви съобщим малко поверителна информация.
Никой не би могъл да представи по-добре от инспектор Крадък съвсем малка част от истината и в същото време да си дава вид, че това е цялата истина.
— Сигурен съм, че инспектор Бейкън е съгласен с мен — добави той, като погледна към колегата си.
Инспектор Бейкън се съгласи с подобаваща официалност и цялата работа въобще не изглеждаше предварително нагласена.
— Ето как стоят нещата — започна Крадък. — От информация, до която успяхме да се доберем, имаме основание да смятаме, че мъртвата жена не е от този край, а е пристигнала тук от Лондон и че неотдавна е дошла от чужбина. Вероятно (макар и да не сме сигурни) от Франция.
Господин Уимборн отново повдигна вежди.
— Така ли? — попита той. — Наистина ли?
— При тези обстоятелства — обясни инспектор Бейкън — началникът на полицията прецени, че е по-добре Скотланд Ярд да разследва случая.
— Само мога да се надявам — подчерта господин Уимборн, — че случаят ще бъде разрешен бързо. Както несъмнено разбирате, аферата предизвика силна тревога у семейството. Макар и не лично засегнати по някакъв начин, те са…
Той спря за секунда, но инспектор Крадък незабавно запълни паузата.
— Не е приятно да намериш убита жена в имението си. Не бих могъл да не се съглася с вас. Сега бих искал да поговоря накратко с отделните членове на семейството…
— Наистина не виждам…
— Какво биха могли да ми кажат? Вероятно нищо интересно, но човек никога не знае. Смея да отбележа, че мога да получа по-голямата част от информацията от вас, сър. Информация за къщата и за семейството.
— И каква връзка може да има тя с непознатата млада жена, пристигнала от чужбина, която е била убита тук?
— Точно там е въпросът — отвърна Крадък. — Защо е дошла тук? Имала ли е някога някаква връзка с къщата? Някога била ли е, например, прислужница тук? А може би камериерка? Или е дошла, за да се срещне с човек, който е живял в Ръдърфорд Хол?
Господин Уимборн отбеляза хладно, че Ръдърфорд Хол е бил дом на семейство Кракънторп, откакто Джосая Кракънторп го е построил през 1884 година.
— Това само по себе си е интересно — каза Крадък. — Бихте ли предали накратко историята на фамилията?
Господин Уимборн сви рамене.
— Има много малко за разказване. Джосая Кракънторп беше фабрикант, производител на сладки и солени бисквити, сосове, туршии и др. Натрупа голямо състояние и построи тази къща. Лутър Кракънторп, най-големият му син, сега живее в нея.
— Има ли други синове?
— Още един — Хенри, който загина при автомобилна катастрофа през 1911 година.
— А господин Кракънторп никога ли не е мислил да продаде къщата?
— Не може да го направи — отвърна сухо адвокатът. — Съгласно условията на завещанието на баща му.
— Може би ще ми кажете за завещанието?
— А защо трябва да го правя?
Инспектор Крадък се усмихна.
— Защото, ако поискам, мога сам да го видя в Съмърсет Хаус.
Против волята си господин Уимборн произведе една пестелива кисела усмивка.
— Напълно сте прав, инспекторе. Аз просто възразих, казвайки, че информацията, която искате, няма нищо общо със случая. А около завещанието на Джосая Кракънторп няма никакви тайни. Според него доходът от огромното му състояние трябва да бъде изплащан на сина му Лутър, докато той е жив, а след смъртта му то да бъде разделено по равно между децата на Лутър — Едмънд, Седрик, Харолд, Алфред, Ема и Едит. Едмънд беше убит през войната, а Едит почина преди четири години, така че след смъртта на Лутър Кракънторп парите ще бъдат поделени между Седрик, Харолд, Алфред, Ема и сина на Едит, Алегзандър Истли.