— Зависи какво е решила леля ти.
— Мисля, че леля Ема не би имала нищо против… Тя е много гостоприемна. Но смятам, че на чичо Харолд няма да му хареса. Той много се е стегнал от убийството.
Алегзандър излезе с подноса, като пътьом прибави още малко информация:
— Господин Уимборн е в библиотеката заедно с човека от Скотланд Ярд. Но няма да остане за обед. Каза, че трябвало да се връща в Лондон. Хайде, Стодърс. О, той е отишъл да удари гонга.
В този момент се чу и звънът. Стодарт-Уест беше майстор. Даде всичко от себе си и прекрати разговорите.
Брайън донесе месото, Люси го последва със зеленчуците, а после се върна в кухнята, за да вземе двете препълнени купи със сос.
Господин Уимборн стоеше прав във вестибюла и си слагаше ръкавиците, когато Ема бързо слезе по стълбите.
— Сигурен ли сте, че няма да останете за обед, господин Уимборн? Всичко е готово.
— Не, имам важна среща в Лондон. Влакът е с вагон-ресторант.
— Много мило от ваша страна, че дойдохте — с благодарност отбеляза Ема.
Двамата полицейски служители излязоха от библиотеката.
Господин Уимборн взе ръката на Ема.
— Няма за какво да се безпокоите, скъпа — каза той. — Да ти представя инспектор Крадък от Ню Скотланд Ярд, който е дошъл, за да се заеме със случая. Той ще дойде отново в два и петнайсет, за да ви разпита във връзка с някои факти, които биха му помогнали в разследването. Както обаче ти казах, няма за какво да се тревожиш — той погледна към Крадък. — Мога ли да повторя на госпожица Кракънторп това, което ми обяснихте?
— Разбира се, сър.
— Инспектор Крадък току-що ми каза, че почти сигурно престъплението не е извършено от местен човек. Убитата жена може би е дошла от Лондон и по всяка вероятност е била чужденка.
Ема Кракънторп отвърна рязко:
— Чужденка! Французойка ли е била?
Господин Уимборн определено възнамеряваше изявлението му да прозвучи успокояващо. Той погледна леко изненадан. Очите на Дърмът Крадък бързо се преместиха от него към лицето на Ема.
Зачуди се защо тя стигна до заключението, че убитата жена е била французойка, и защо тази мисъл я разстрои толкова много.
Глава девета
Единствените хора, отдали дължимото на отличния обед на Люси, бяха двете момчета и Седрик Кракънторп, който изглеждаше напълно незасегнат от обстоятелствата, принудили го да се завърне в Англия. Наистина сякаш възприемаше цялата история като доста умела, макар и злокобна шега.
Люси отбеляза, че това отношение съвсем не е по вкуса на брат му Харолд. Той приемаше убийството като лична обида за семейство Кракънторп и възмущението му беше толкова силно, че почти не яде нищо на обед. Ема изглеждаше угрижена и нещастна и също хапна съвсем малко. Алфред сякаш бе погълнат от мислите си и говореше рядко. Той беше доста симпатичен мъж със слабо мургаво лице и очи, разположени близо едно до друго.
След обеда полицейските служители се завърнаха и учтиво помолиха да разменят няколко думи с мистър Седрик Кракънторп.
Инспектор Крадък се държеше приятелски.
— Седнете, господин Кракънторп. Научих, че току-що сте се завърнали от Балеарските острови. Там ли живеете?
— През последните шест години. В Ибиса. Понася ми по-добре от тази мрачна страна.
— Радвате се на много повече слънце от нас, предполагам — любезно отвърна инспектор Крадък. — Били сте си вкъщи не много отдавна. За да бъда по-точен, за Коледа. Какво ви накара да се върнете отново толкова скоро?
Седрик се ухили.
— Сестра ми Ема ми позвъни. Никога преди не е имало убийство в имението. Не исках да изпусна нищо, ето защо пристигнах.
— Интересувате ли се от криминалистика?
— О, не е необходимо да се изразявате толкова високопарно! Просто обичам убийствата — криминални истории и тем подобни. И ето един такъв криминален случай точно пред прага на къщата ти! Случва се веднъж в живота. Освен това си помислих, че бедната Ема може да има нужда от малко помощ — да се оправя със стария, с полицията и с всичко останало.
— Разбирам. Случаят е засегнал инстинкта ви да поемате риск, а също и чувството ви за семеен дълг. Не се съмнявам, че сестра ви ще ви бъде много признателна, макар че и другите й двама братя също са дошли, за да бъдат с нея.
— Но не и за да я ободрят и успокоят — отговори Седрик. — Харолд е ужасно разстроен. Съвсем не подхожда на един магнат от Сити да бъде замесен в убийството на съмнителна жена.