Веждите на Крадък леко се повдигнаха.
— Дали е била съмнителна жена?
— Е, вие сте специалисти по този въпрос. Като се съди по фактите, на мен ми изглежда твърде вероятно.
— Надявах се, че ще изразите някакво предположение за това коя е била тя.
— Е, инспекторе, вие вече знаете или вашите колеги ще ви кажат, че не можах да я идентифицирам.
— Споменах предположение, господин Кракънторп. Може никога да не сте виждали тази жена и все пак да направите предположение коя е била тя.
Седрик поклати отрицателно глава.
— На грешен път сте. Нямам абсолютно никаква представа. Сигурно предполагате, че може да е дошла в големия хамбар, за да се срещне с някого от нас. Но никой от нас не живее тук. Единствените хора в къщата са били една жена и възрастен мъж. Нали не смятате, че е дошла тук на среща с почитаемия ми баща?
— Аз мисля, а и инспектор Бейкън е съгласен с мен, че е възможно жената някога да е била свързана с къщата. Може Да е било преди доста години. Опитайте се да си спомните, господин Кракънторп.
Седрик помисли една-две минути, после отново поклати отрицателно глава.
— Както повечето хора, и ние от време на време сме имали прислужници от чужбина, но не мога да се сетя за нищо конкретно. По-добре попитайте другите, може би знаят повече от мен.
— Разбира се, че ще го направим.
Крадък се облегна на стола си и продължи:
— Както чухте по време на предварителното следствие, медицинската експертиза не е в състояние напълно точно да определи времето, когато е настъпила смъртта. Преди повече от две седмици и по-малко от четири, което значи някъде около Коледа. Казахте, че сте били тук за Коледа. Кога пристигнахте в Англия и кога си заминахте?
Седрик размишляваше.
— Момент да видя… Дойдох със самолет. Пристигнах тук в съботата преди Коледа, което ще рече на двайсет и първи.
— Пристигнахте направо от Майорка?
— Да. Тръгнах в пет часа сутринта и бях тук по обед.
— А кога си заминахте?
— Отлетях следващия петък, на двайсет и седми.
— Благодаря ви.
Седрик се ухили.
— За нещастие попадам точно в този период от време. Но наистина, инспекторе, да душа млади жени съвсем не е любимото ми коледно забавление.
— Надявам се, господин Кракънторп.
Инспектор Бейкън само погледна неодобрително.
— За да извършиш подобно нещо, трябва да ти липсва съвест и добронамереност, не мислите ли?
Седрик адресира въпроса си към инспектор Бейкън, който просто изсумтя. Инспектор Крадък отвърна учтиво:
— Е, благодаря ви, господин Кракънторп. Това е всичко.
— Какво мислите за него? — попита Крадък, след като Седрик затвори вратата след себе си.
Бейкън отново изсумтя.
— Достатъчно самонадеян за каквото и да било — каза той. — Въобще не обичам този тип хора. Човек, който живее разпуснато, такива са художниците, и е твърде вероятно да се е забъркал с някоя непочтена жена.
Крадък се засмя.
— Нито пък ми харесва облеклото му — продължи Бейкън. — Никакво уважение — да отиде на следствие с такива дрехи. Най-мръсните панталони, които съм виждал от доста време. Ами вратовръзката му? Сякаш е направена от цветен канап. Ако ме питате, той е от хората, които биха удушили жена, без да се церемонят много-много.
— Е, не е удушил тази, ако не е напуснал Майорка преди 21-ви. А това е нещо, което много лесно можем да установим.
Бейкън му хвърли рязък поглед.
— Забелязвам, че все още не се доближавате до действителната дата на престъплението.
— Не, да я запазим в тайна засега. Винаги обичам да скривам по нещо в началния етап на разследването.
Бейкън кимна в пълно съгласие.
— Изтърсете им го, когато му дойде времето — каза той. — Така е най-добре.
— А сега — подхвана Крадък — да видим какво има да каже за случилото се нашият благовъзпитан джентълмен от Сити.
Харолд Кракънторп почти нямаше какво да каже. Отвратително нещо, твърде неприятен инцидент. Вестниците… опасяваше се той. Журналистите, както беше разбрал, вече искаха интервюта… Всички тези неща…
Много жалко…
Накъсаните в стакато изречения на Харолд приключиха. Той се облегна на стола си с изражението на човек, подушил отвратителна миризма.