Опитите на инспектора се оказаха безрезултатни. Не, той нямаше никаква представа коя е или би могла да бъде жената. Да, бил е в Ръдърфорд Хол по Коледа. Дошъл е едва за самата коледна вечер, но е останал до края на следващата седмица.
— Тогава това е всичко — каза инспектор Крадък, без да настоява с повече въпроси. Той вече бе решил за себе си, че Харолд Кракънторп няма да бъде полезен.
Премина към Алфред. Той влезе в стаята с безразличие, което изглеждаше малко пресилено.
Крадък погледна към него със смътното усещане, че го познава. Положително беше виждал някъде точно този член от семейството. Дали пък не е имало негова снимка във вестника? Нещо непочтено беше свързано с този спомен. Той попита Алфред е какво се занимава, но отговорът му беше уклончив:
— В момента съм към застраховките. До неотдавна се занимавах с приложението на нов тип говореща машина на пазара. Много революционно. Всъщност изкарах добри пари от нея.
Инспектор Крадък гледаше Алфред с одобрение и никой не би допуснал, че е забелязал привидно елегантния вид на костюма му и преценява точно колко евтино му е струвал. Дрехите на Седрик бяха овехтели, почти протрити, но си личеше, че са били ушити добре и от отлична материя. У Алфред прозираше евтина елегантност, която сама по себе си бе показателна. Крадък любезно премина към рутинните си въпроси. Алфред изглеждаше заинтригуван, дори леко развеселен.
— Предположението, че жената може някога да е работила тук, не е лишено от смисъл. Не като камериерка, съмнявам се, че сестра ми някога е имала такава. И не мисля, че днес някой има. Но, разбира се, тук са работили много домашни прислужници от чужбина. Имали сме полякини и една-две темпераментни германки. Но тъй като Ема определено не позна жената, смятам, че то отпада. Сестра ми е добра физиономистка. Не, ако жената е дошла от Лондон… Между другото, какво ви навежда на мисълта, че е дошла от Лондон?
Той зададе въпроса си съвсем небрежно, но погледът му бе проницателен и заинтригуван.
Инспектор Крадък се засмя и поклати глава.
Алфред го погледна остро.
— Не желаете да кажете, така ли? Вероятно билет за отиване и връщане в джоба на палтото й?
— Може би, господин Кракънторп.
— Добре, да приемем, че е пристигнала от Лондон. Навярно приятелчето, с което е трябвало да се срещне, е сметнало, че големият хамбар е чудесно място да се извърши убийство, без да се вдига шум. Очевидно той е познавал обстановката тук. Ако бях на ваше място, инспекторе, щях да търся него.
— Това правим — подчерта инспектор Крадък, като изрече двете думи така, че да звучат спокойно и убедително.
После благодари на Алфред и го освободи.
— Знаете ли — каза той на инспектор Бейкън, — виждал съм този човек някъде…
Инспектор Бейкън изказа мнението си.
— Остър клиент. Толкова остър, че понякога сам се порязва.
— Не съм сигурен, че държите да разговаряте с мен — каза Брайън Истли извинително, като влезе в стаята и колебливо се спря до вратата. — Всъщност аз не принадлежа към семейството…
— Чакайте да видим, вие сте господин Брайън Истли — съпругът на госпожа Едит Кракънторп, която почина преди пет години, нали?
— Точно така.
— Много мило от ваша страна, господин Истли, особено ако знаете нещо, което според вас би ни помогнало по някакъв начин.
— Не знам нищо, макар че бих искал да знам. Цялата работа изглежда дяволски странна, нали? Идва тук и се среща посред зима с някого си в този проветрив стар хамбар. Въобще не ми е по вкуса!
— Наистина е твърде озадачаващо — съгласи се инспектор Крадък.
— Вярно ли е, че била чужденка? Носят се такива слухове.
— Този факт говори ли ви нещо? — инспекторът го погледна остро, но Брайън изглеждаше любезно безучастен.
— Не, всъщност не.
— Може да е била французойка — каза инспектор Бейкън с нотка на съмнение.
Брайън леко се оживи. В сините му очи се появи интерес и той подръпна големите си руси мустаци.
— Наистина? — поклати глава той. — Общо взето, изглежда още по-невероятно, нали? Да се мотае из хамбара, искам да кажа. Досега имали ли сте други убийства в саркофаг? Може би е някой от онези хора с натрапливостите. Мисли, че е Калигула или нещо от този род.
Инспектор Крадък дори не си направи труда да отхвърли хипотезата и небрежно попита: