— Съгласен съм. Обаче се оформя много голям кръг от хора. Там са работили приходящи жени от женската благотворителна организация, а преди тях — служителите от гражданската противовъздушна отбрана. Всички те са знаели за големия хамбар и саркофага и за мястото, където е бил ключът. Цялата обстановка там е добре известна в района. Всеки, който живее в околността, би могъл да избере хамбара като подходящо за своята цел място.
— Да, наистина. Напълно разбирам затрудненията ви.
— Няма да стигнем доникъде, докато не идентифицираме трупа — каза Крадък.
— А това също може да се окаже трудно, нали?
— Най-накрая ще стигнем и дотам. Проверяваме всички съобщения за изчезнали жени, които са на тази възраст и с подобен външен вид. Нито една не отговаря точно на описанието. Съдебният лекар определя възрастта й на около трийсет и пет години, била е здрава, навярно омъжена жена, която е имала поне едно дете. Коженото й палто е евтино, купено в някой универсален магазин в Лондон. Стотици подобни палта са били продадени през последните три месеца, около шейсет процента — на руси жени. Нито една продавачка не можа да познае снимката на мъртвата жена. Малко вероятно е това да стане, ако покупката е била направена непосредствено преди Коледа. Останалите й дрехи са главно чуждо производство, купени предимно в Париж. Няма етикети, даващи указания как да се перат. Свързахме се с Париж и там ще направят необходимата проверка. Разбира се, рано или късно все ще се появи някой, за да съобщи за изчезнал роднина или наемател. Просто е въпрос на време.
— Пудриерата не помогна ли?
— За жалост — не. Тя е от онези, които се продават със стотици на Рю дьо Риволи — съвсем евтина е. Между другото, трябвало е незабавно да я предадете на полицията, всъщност госпожица Айлсбароу е трябвало да го направи.
Госпожица Марпъл поклати глава.
— В този момент обаче още не ставате дума за престъпление — изтъкна тя. — Ако някоя млада дама, която играе голф, намери във високата трева стара пудриера без особена стойност, тя положително няма да се втурне с нея към полицията.
Госпожица Марпъл замълча, а после добави твърдо:
— Сметнах, че е много по-разумно най-напред да намерим тялото.
Инспектор Крадък се забавляваше.
— Изглежда никога не сте се съмнявали, че то ще бъде намерено?
— Бях сигурна, че ще се намери. Люси Айлсбароу е много способна и интелигентна личност.
— Сигурен съм, че е така. Взе ми акъла, тя е учудващо способна! Никой мъж не би се осмелил да се ожени за такова момиче.
— Знаете ли, не бих казала това… Разбира се, ще трябва да е някой по-специален мъж — за момент госпожица Марпъл се замисли върху казаното. — Как я кара тя в Ръдърфорд Хол?
— Доколкото разбирам, всички са напълно зависими от нея. Ядат от ръката й — почти в буквалния смисъл на думата. Между другото, те не знаят нищо за връзката й с вас. Пазим я в тайна.
— Сега тя няма никаква връзка с мен. Свърши работата, за която я бях помолила.
— Значи може да ги предупреди, че напуска, и да си замине, ако пожелае?
— Да.
— Но тя остава. Защо?
— Не ми е споменавала какви са причините. Тя е много интелигентно момиче. Предполагам, че е започнала да проявява интерес.
— Към проблема или към семейството?
— Може би е доста трудно да се раздели едното от другото.
Крадък я погледна съсредоточено.
— О, не, мили боже, не!
— Нещо конкретно ли имате предвид?
— Мисля, че вие имате.
Госпожица Марпъл поклати отрицателно глава, Дърмът Крадък въздъхна:
— Казано на професионален жаргон, всичко, което мога да направя, е да продължа разследванията. Животът на полицая е еднообразен.
— Ще постигнете резултат, сигурна съм.
— Да ми предложите някакви идеи? Може би ще ми внушите още догадки?
— Мислех си за такива неща, като например пътуващи театрални трупи — малко неопределено отвърна госпожица Марпъл. — Местят се от едно място на друго и вероятно не поддържат редовно връзка с дома. Отсъствието на такава млада жена би се забелязало доста по-трудно.
— Да. Навярно имате право. Ще обърнем специално внимание на този момент. Защо се усмихвате?
— Просто си мислех за физиономията на Елспет Магликъди, когато научи, че сме намерили трупа.
— Е, хубаво! — възкликна госпожа Магликъди. — Така.