— Моят интимен живот, както се изразихте, си е моя работа — поясни Седрик е достойнство. — Просто не искам да имам жена, която да чисти, да ми се меси и да командва.
— Как бих желала да видя къщичката ви! — възкликна Люси. — Би било истинско предизвикателство.
— Няма да ви се удаде тази възможност.
— Сигурно.
Няколко тухли се срутиха от свинарника. Седрик се обърна и погледна в обраслите с коприва руини.
— Скъпата стара Мадж — каза той. — Спомням си я добре. Свиня с много приятен нрав и плодовита майка. Спомням си, че имаше седемнайсет рожби при последното опрасване. Идвахме тук в слънчевите следобедни часове и чешехме гърба й с пръчка. Страшно й харесваше.
— Защо се е стигнало дотам, че мястото да изпадне до сегашното си състояние? Причината едва ли е само във войната.
— Предполагам, че бихте искали да почистите и тук. Каква жена сте! Обичате да се месите във всичко. Вече почти разбирам защо точно вие сте човекът, открил трупа. Не можете да оставите дори един гръко-римски саркофаг на мира.
Той замълча и после пак продължи:
— Не, не е само войната. Причината е в баща ми. Между другото, какво мислите за него?
— Не съм имала много време да правя преценки.
— Не отбягвайте въпроса. Стиснат е като дявол, а според мен си е и малко луд. Разбира се, мрази всички ни, с изключение може би на Ема. Всичко е заради завещанието на дядо ми.
Люси го погледна въпросително.
— Дядо ми беше човек, който направи състояние със собствените си сили. С хрупкавите бисквити и със синкавите сладки — деликатесите за следобедния чай. И тъй като беше предвидлив, рано се ориентира към соленките и сандвичите, така че сега печелим много от коктейлите. Е, дошъл моментът, в който баща ми дал да се разбере, че притежава дух, извисен над бисквитите. Тръгнал да пътува из Италия, на Балканите, най-вече в Гърция, и се докоснал до изкуството. Дядо ми се разсърдил. Решил, че баща ми не е човек на бизнеса, а също и лош ценител на изкуството (бил твърде прав и в двата случая), и оставил всичките си пари на внуците си. Баща ми разполага с доходите до края на живота си, но не може да пипа състоянието. И знаете ли какво направи? Спря да харчи пари. Дойде тук и започна да спестява. Мисля, че досега е натрупал почти толкова голямо състояние, колкото е оставил дядо ми. А в същото време всички ние — Харолд, аз, Алфред и Ема — не сме получили и пени от богатството на дядо. Аз съм художник без пукната пара. Харолд се зае с бизнес и сега е известен човек в Сити — той е този, който притежава усета да прави пари, макар че според някои слухове напоследък имал финансови затруднения. В семейството обикновено наричаме Алфред Фалшивия Алф.
— Защо?
— Колко много неща искате да знаете! Отговорът е, че той е черната овца на семейството. Все още не е бил затвора, но се е намирал много близо до него. По време на войната беше в министерството на снабдяването, но го напусна доста неочаквано при съмнителни обстоятелства. После сключи няколко подозрителни сделки за консервирани плодове и имаше неприятности с някакви яйца. Не беше нещо крупно, просто известен брой съмнителни сделки.
— Не е ли неразумно да разказвате всички тези неща на непознати?
— Защо? Да не сте агент на полицията?
— Може и да съм.
— Не мисля. Вие работехте тук, преди полицията да прояви интерес към нас. Бих казал…
Той прекъсна, като видя сестра си Ема да излиза през вратата към зеленчуковата градина.
— Здравей, Ем. Изглеждаш много разтревожена.
— Наистина съм разтревожена. Искам да говоря с теб, Седрик.
— Трябва да се връщам в къщата — тактично каза Люси.
— Не си тръгвайте — настоя Седрик. — На практика убийството почти ви направи член на семейството.
— Имам доста работа — обясни Люси. — Излязох да набера малко магданоз.
Тя бързо се запъти към зеленчуковата градина, а Седрик я проследи с поглед.
— Симпатично момиче — констатира той. — Коя е тя всъщност?
— О, много е известна — каза Ема. — Превърнала е домакинската работа в нещо като своя специалност. Но да оставим Люси Айлсбароу. Седрик, ужасно съм разтревожена. Полицията очевидно смята, че мъртвата жена е била чужденка, вероятно французойка? Седрик, мислиш ли, че тя би могла да бъде Мартин?
За момент Седрик я погледна втренчено, без да разбира.
— Мартин? Но кой, по дяволите… а, имаш предвид Мартин?