Той замълча за момент, като се мръщеше, после продължи:
— Е, момиче, какво ще кажеш? Какво ще кажеш, а?
— Госпожице Айлсбароу…
Гласът на Ема се чу слабо през затворената врата на кабинета. Люси с благодарност се възползва от тази възможност.
— Госпожица Кракънторп ме вика. Трябва да вървя. Благодаря много за всичко, което ми показахте.
— Не забравяй… нашата тайна…
— Няма да забравя — отвърна Люси и забърза към вестибюла, без да е съвсем сигурна дали току-що не беше получила завоалирано предложение за женитба.
Дърмът Крадък седеше на бюрото в кабинета си в Скотланд Ярд. Беше се отпуснал настрани и разговаряше по телефона, като държеше слушалката с ръка, опрял лакът на масата. Говореше на френски — език, който владееше доста добре.
— Беше просто едно предположение, нали разбираш — каза той.
— Но е доста вероятно — отвърна гласът от другата страна на линията, от префектурата в Париж.
— Вече започнах разследване сред тези кръгове. Моят агент ми съобщи две-три възможности. Ако нямат семейство или любовник, тези жени много лесно изчезват и никой не се интересува от тях. Дали са заминали на турне, или се е появил някой нов мъж — не е работа на никого. За съжаление трудно е да бъде разпозната (от когото и да е) на снимката, която ми изпращаш. Удушаването е акт, който съвсем не подобрява външния вид. Но не може да се направи нищо. Сега отивам да се запозная с последните доклади на моите хора по този въпрос. Възможно е да има нещо. Au revoir, mon cher2.
Докато Крадък любезно се сбогуваше, на бюрото пред него бе поставено листче. На него пишеше:
Госпожица Ема Кракънторп.
Иска среща с инспектор Крадък.
Във връзка със случая в Ръдърфорд Хол.
Той постави слушалката и каза на полицая:
— Доведете госпожица Кракънторп.
Докато чакаше, се облегна на стола, размишлявайки. Значи не беше сгрешил — имаше нещо, което Ема Кракънторп знаеше. Може би не особено важно, но все пак нещо. И беше решила да му го каже.
Когато Ема влезе, той се изправи. Ръкуваха се, настани я да седне и й предложи цигара, но тя отказа. Последва кратка пауза. Опитва се, помисли си Крадък, да намери точните думи. Той се наведе напред.
— Дойдохте да ми кажете нещо, нали, госпожице Кракънторп? Мога ли да ви помогна? Вие се тревожите за нещо, нали? Вероятно за нещо дребно, като мислите, че сигурно няма нищо общо със случая, но от друга страна, би могло да бъде свързано с него. Дошли сте тук, за да ми разкажете, нали? Може би се отнася за самоличността на мъртвата жена. Смятате, че знаете коя е тя?
— Не, не съвсем. Наистина мисля, че е невероятно, но…
— Но съществува някаква възможност, която ви безпокои. По-добре ми разкажете, защото може да сме в състояние да ви успокоим.
Преди да проговори, Ема помълча за момент. После каза:
— Вие се запознахте с трима от братята ми. Имах още един — Едмънд, който бе убит по време на войната. Малко преди да го убият, ми писа от Франция.
Тя отвори чантата си и извади оттам овехтяло, с избелели букви писмо. Прочете го:
Надявам се, Еми, че за теб няма да бъде шок. Ще се женя — за французойка. Всичко стана много внезапно, но знам, че ще харесаш Мартин и ще се погрижиш за нея, ако нещо се случи с мен. В следващото си писмо ще ти пиша повече подробности, а тогава ще съм семеен човек. Ще го съобщиш внимателно на стария, нали? Това ще сложи край на всичките му надежди.
Инспектор Крадък протегна ръка. Ема се поколеба, после му подаде писмото. Тя продължи, като говореше бързо:
— Два дни след като получих писмото, пристигна телеграма, в която се казваше, че Едмънд е изчезнал и се предполага, че е убит. По-късно бе съобщено със сигурност, че е убит. Беше точно преди Дюнкерк — смутни времена. Доколкото успях да установя, нямаше армейски архив, откъдето да се разбере, че се е оженил. Но, както вече ви казах, времената бяха смутни. Момичето въобще не се обади. След войната се опитах да направя някои проучвания, но знаех само собственото й име. Тази част на Франция бе окупирана от германците и беше трудно да се открие нещо, след като не знаех дори и фамилното й име. В крайна сметка реших, че женитбата въобще не се е състояла и че вероятно момичето се е оженило за някого другиго преди края на войната или и то е било убито.