— Не е толкова рисковано. Само леко заобикаляне на закона, нищо повече — ръката му се плъзна нагоре към рамото й. — Вие сте страшно привлекателно момиче, Люси. Бих искал да ми станете партньор.
— Поласкана съм.
— Искате да кажете „няма да стане“? Помислете си. Помислете си за радостта. За удоволствието, което ще изпитате, когато надхитрите всички онези сериозни хора. Бедата е там, че човек се нуждае от капитал.
— Боя се, че нямам такъв.
— О, не го възприемайте като намек. Скоро аз ще притежавам капитал. Моят почитаем баща няма да живее вечно, стиснат стар злобар. Когато пукне, ще получа пари. Какво ще кажете, Люси?
— Какви са условията?
— Брак, ако ви хареса. Жените го обичат, колкото свободомислещи и независими да са. Освен това омъжените жени не могат да бъдат принудени да свидетелстват против съпрузите си.
— Не звучи особено ласкаво.
— Я стига, Люси. Не разбирате ли, че съм хлътнал по вас?
За своя изненада Люси усети, че той я привлича по странен начин. У Алфред имаше някакъв чар, дължащ се вероятно на чисто животинския му магнетизъм. Тя се засмя и се изплъзна от обгръщащата я ръка.
— Няма време за флиртове. Трябва да мисля за вечерята.
— Ето пак! Е, вие наистина сте добра готвачка. Какво ще има за вечеря?
— Почакайте и ще видите! По-лош сте и от момчетата.
Те влязоха в къщата и Люси забърза към кухнята.
Беше доста изненадана, когато Харолд Кракънторп прекъсна заниманията й.
— Госпожице Айлсбароу, може ли да говоря за момент с вас?
— По-късно става ли, господин Кракънторп? Доста съм закъсняла.
— Разбира се, разбира се. Може ли след вечеря?
— Да, добре.
Вечерята бе сервирана навреме и оценена както подобава. Люси приключи с миенето на чиниите и влезе във вестибюла, където я чакаше Харолд Кракънторп.
— Какво има, господин Кракънторп?
— Да влезем ли тук? — той тръгна към всекидневната и после затвори вратата след Люси.
— Утре рано сутринта си тръгвам — обясни той, — но искам да ви кажа колко съм поразен от способностите ви.
— Благодаря — отговори Люси, леко изненадана.
— Смятам, че тук прахосвате таланта си — определено го прахосвате.
— Сериозно? Аз не мисля така.
„Във всеки случай, той не може да поиска да се оженя за него — помисли си Люси. — Вече си има жена“.
— След като бяхте така любезна да ни помогнете в тази криза, предлагам да ми се обадите в Лондон. Ако ми обещаете, че ще позвъните, за да ми определите среща, ще предупредя секретарката си. Истината е, че бихме могли да използваме човек с вашите способности във фирмата. Ще обсъдим подробно в каква област най-успешно може да бъде ангажиран вашият талант. Госпожице Айлсбароу, аз действително съм в състояние да ви предложа много добра заплата с блестящи перспективи. Мисля, че ще бъдете приятно изненадана.
Усмивката му беше великодушна. Люси отвърна скромно:
— Благодаря, господин Кракънторп. Ще си помисля по въпроса.
— Не чакайте прекалено дълго. Една млада жена не трябва да пропуска такива възможности, ако иска да преуспее в живота.
Зъбите му отново проблеснаха.
— Лека нощ, госпожице Айлсбароу, приятни сънища.
„Дааа — каза си Люси, — дааа… всичко това е много интересно“.
Когато отиваше да си легне, срещна Седрик по стълбите.
— Люси, може ли да ви кажа нещо?
— Да не би да искате да ви стана жена и да дойда в Ибиса, за да се грижа за вас?
Седрик изглеждаше много изненадан и леко разтревожен.
— Никога не съм мислил за подобно нещо.
— Извинявайте, грешката е моя.
— Просто исках да знам дали има разписание в къщата.
— А, така ли? Да, има, на масата във вестибюла е.
— Знаете ли — с укор отбеляза Седрик, — не трябва да си мислите, че всеки иска да се ожени за вас. Вие сте доста симпатично момиче, но не чак толкова. Хората казват: започваш постепенно да се харесваш и ставаш по-лош. Всъщност вие сте последното момиче на земята, за което бих се оженил. Последното.
— Наистина ли? — попита Люси. — Не трябва обаче да ми го натяквате. Може би предпочитате да ви стана мащеха?
— Какво искате да кажете? — изгледа я слисано Седрик.
— Това, което чухте — отвърна Люси, после отиде в стаята си и затвори вратата.