Глава четиринайсета
Дърмът Крадък поддържаше приятелски взаимоотношения с Арман Десен от парижката префектура. Двамата се бяха срещали служебно при един-два случая и се разбираха добре. Тъй като Крадък говореше гладко френски, по-голямата част от разговора се водеше на този език.
— Това е само хипотеза — предупреди го Десен. — Имам снимка на балетния ансамбъл. Ето я, четвъртата отляво. Говори ли ти нещо?
Инспектор Крадък отвърна, че всъщност нищо не му говори. Не е лесно да се разпознае една удушена млада жена, а и на снимката въпросните млади жени бяха силно гримирани и носеха странни украшения за глава като птичи пера.
— Би могла да бъде и тя — отбеляза той. — Не мога да кажа със сигурност. Коя е? Какво знаеш за нея?
— Малко повече от нищо — отвърна весело Десен. — Виждаш ли, тя не е играла централни роли. Нито пък балет „Марицки“ е особено известен. Дава представления в театри в предградията и ходи на турнета — няма големи имена, няма звезди, нито пък прочути балерини. Ще те заведа обаче да се срещнеш с мадам Жоале, която го ръководи.
Мадам Жоале беше енергична, делова французойка с проницателен поглед, малки мустачки и огромно количество мастна тъкан.
— Не обичам полицаите! — погледна ги намръщено тя, без да скрива, че визитата не й харесва. — Винаги когато могат, те ми създават неприятности.
— Не, мадам, не трябва да говорите така — заяви Десен, който беше висок, слаб, меланхоличен човек. — Кога съм ви причинявал неприятности?
— Заради оная малка глупачка, която пи карболова киселина — незабавно отговори мадам Жоале. — И то само защото се беше влюбила в диригента на оркестъра, който не се интересува от жени и има слабост към други неща. Превърнахте го в сензация, което не е хубаво за моя чудесен балет.
— Точно обратното, направихте страхотен удар — заяви Десен. — А и оттогава изминаха три години. Не бива да таите злоба. Сега за това момиче — Ана Стравинска.
— Добре, какво ви интересува за нея? — въпросът на Мадам беше предпазлив.
— Рускиня ли е? — попита инспектор Крадък.
— Не, разбира се. Искате да кажете, заради името? Всички тези момичета си избират подобни имена. Тя не беше важна, не беше изключителна танцьорка, нито пък особено красива. Elle etait assez bien, c’est tout3. Танцуваше достатъчно добре за групови, но не и за солови изпълнения.
— Французойка ли беше?
— Вероятно. Имаше френски паспорт. Веднъж обаче ми каза, че съпругът й е англичанин.
— Казала ви е, че съпругът й е англичанин? Жив… или мъртъв?
Мадам Жоале сви рамене.
— Умрял е или я е напуснал. Откъде да знам кое точно от двете? Тези момичета — те винаги имат неприятности с мъжете.
— Кога я видяхте за последен път?
— Заминахме с балета за шест седмици за Лондон. Играхме в Торки, Борнмът, Истбърн, на още едно място, което не си спомням, и в Хамърсмит. После се върнахме във Франция, но Ана не си дойде с нас. Само изпрати известие, че напуска балета и че ще живее със семейството на съпруга си — някакви такива глупости. Аз самата не мисля, че е вярно. По-вероятно е да е срещнала някой мъж, разбирате ли?
Инспектор Крадък кимна. Доколкото схвана, никой не можеше да разубеди мадам Жоале, че това е причината.
— За мен не е никаква загуба. Не ме интересува. Мога да намеря не по-лоши момичета, дори и по-добри, които ще дойдат да танцуват при мен, затова свих рамене и повече не помислих за нея. Защо да го правя? Всичките са такива, тези момичета, пощуряват по мъжете.
— На коя дата беше?
— Когато се върнахме във Франция? Беше… да… неделята преди Коледа. А Ана, тя напусна два-три дни преди това. Не мога да си спомня точно… В края на седмицата в Хамърсмит трябваше да танцуваме без нея, което означаваше да прегрупираме всичко… Много лошо от нейна страна, но когато срещнат мъж, тези момичета действат по един и същи начин, всичките. Само си казвам: „Нея няма да я взема отново“.
— Било е неприятно за вас.
— Ами! Не ме интересува. Няма съмнение, че е прекарала Коледа с някой мъж, който е хванала. Не е моя работа. Мога да намеря други момичета — момичета, които ще подскочат от радост заради шанса да танцуват в балет „Марицки“ и ще танцуват като Ана, а дори и по-добре от нея.
Мадам Жоале замълча, а после попита с внезапен интерес:
— Защо искате да я намерите? Да не е наследила пари?
— Точно обратното — обясни инспектор Крадък учтиво. — Смятаме, че може би е била убита.