Мадам Жоале отново стана безразлична.
— Ca se peut4! Случва се. Е, тя беше добра католичка. Ходеше на църква в неделя и сигурно се е изповядвала.
— Мадам, говорила ли ви е за някакъв син?
— Син? Искате да кажете, че е имала дете? Смятам го за малко вероятно. Тези момичета, всички те знаят един ценен адрес, на който да отидат. Това е известно на мосю Десен толкова добре, колкото и на мен.
— Може да е родила дете, преди да започне да танцува — каза Крадък. — Например по време на войната.
— Ah! Dans la guerre5! Напълно е възможно. Но ако е така, аз не знам нищо.
— Кои от момичетата бяха най-близките й приятелки?
— Мога да ви дам две-три имена, но тя не беше много близка с никого.
Не научиха нищо повече от мадам Жоале, което да им е от полза.
Когато й показаха пудриерата, тя каза, че Ана е имала такава, както и повечето от момичетата. Вероятно Ана си беше купила кожено палто в Лондон — тя не знаеше. „Аз съм заета с репетициите, с осветлението, с всичките трудности на моя занаят. Нямам време да забелязвам в какво са облечени артистите ми“.
След мадам Жоале разпитаха момичетата, чиито имена им бе дала тя. Едно-две познаваха Ана доста добре, но заявиха, че не е била от тези, които говорят много за себе си, а когато го е правила, така твърдеше едно момиче, е казвала предимно лъжи.
— Тя обичаше да си въобразява разни неща — че е била любовница на велик херцог, на известен английски финансист или че е работила за Съпротивата по време на войната. Разказваше дори една история, че е била филмова звезда в Холивуд!
Друго момиче каза:
— Аз наистина мисля, че е водила скучно буржоазно съществуване. Обичаше да играе в балета, защото го смяташе за романтично, но не беше добра танцьорка. Нали разбирате, ако трябва да кажеш: „Баща ми беше търговец на текстил в Амиен“, това не звучи романтично. Ето защо си измисляше разни неща.
— Дори в Лондон — добави първото момиче — подмяташе за някакъв много богат мъж, който щял да я заведе на околосветско пътешествие, защото му напомняла за неговата дъщеря, загинала при автомобилна катастрофа. Quelle blague6!
— Каза ми, че ще гостува на много богат лорд в Шотландия — отново се намеси второто момиче — и че там ще участва в лов на елени.
Нищо от чутото не беше от полза. От всичко, което беше изречено, ставаше ясно само, че Ана Стравинска е била опитен лъжец. Тя положително не бе ходила на лов за елени с някакъв пер в Шотландия и точно толкова невероятно беше да се намира на слънчевата палуба на голям презокеански кораб, който обикаля света. Не съществуваше обаче и реална причина да се вярва, че тялото й е било намерено в някакъв саркофаг в Ръдърфорд Хол. При установяването на самоличността й мадам Жоале и момичетата бяха несигурни. Всички бяха съгласни, че прилича малко на Ана, но дали наистина е тя? Както беше подута, би могла да бъде всяка друга жена.
Единственият установен факт бе, че на 19 декември Ана Стравинска бе решила да не се връща във Франция и че на 20 декември жена, приличаща по външност на нея, е пътувала за Бракхамптън с влака в 16,33 часа и е била удушена.
Ако жената в саркофага не беше Ана Стравинска, къде тогава се намираше тя сега?
Отговорът на мадам Жоале на този въпрос беше прост и неизбежен:
— С мъж!
И сигурно това беше верният отговор, унило разсъждаваше Крадък.
Оставаше да разгледа още една възможност, възникнала от случайната реплика на Ана, споменала веднъж, че има съпруг англичанин.
Дали този съпруг е бил Едмънд Кракънторп? Изглеждаше малко вероятно, като се има предвид словесния образ на Ана, който му беше представен от познатите й. Много по-вероятно беше в даден момент Ана да е познавала достатъчно добре момиче на име Мартин, за да знае необходимите подробности. Ана би могла да напише писмото до Ема Кракънторп и ако беше така, бе напълно възможно да се е изплашила от въпросите при едно евентуално разследване. Навярно дори е сметнала за благоразумно да скъса връзките си с балет „Марицки“. И все пак къде беше тя сега?
Отново отговорът на мадам Жоале неминуемо изглеждаше най-правдоподобен. С мъж.
Преди да отпътува от Париж, Крадък обсъди с Десен случая с жената на име Мартин. Французинът бе склонен да приеме предположението на английския си колега, че тя вероятно няма никаква връзка с намерената в саркофага жена. И все пак се съгласи, че трябва да се извърши разследване.