Той увери Крадък, че Surete7 ще направи всичко възможно да установи дали наистина има някакъв официален документ за брак между лейтенант Едмънд Кракънторп от Четвърти саутширски полк и френско момиче, чието собствено име е Мартин. Време на бракосъчетанието — непосредствено преди падането на Дюнкерк.
Десен все пак предупреди Крадък, че е почти невероятно да се получи категоричен отговор. Точно по това време въпросната област е била окупирана от германците. Нещо повече, впоследствие тази част на Франция бе претърпяла сериозни щети при дебаркирането на съюзниците. Унищожени били много сгради и документи.
— Бъди уверен, скъпи колега, че все пак ще направим всичко възможно.
С тези думи двамата с Крадък се сбогуваха.
При завръщането му го чакаше сержант Уедъръл, за да докладва с мрачно задоволство:
— Адрес на пансион, сър, ето какво е „Елвърс Кресънт 126“. Съвсем порядъчно място.
— Някой успя ли да установи самоличността й?
— Не, никой не можа да разпознае на снимката жена, която е идвала да проверява за писма, но не съм си и помислил, че биха могли. Било е почти преди месец, а мястото се посещава от много хора. Всъщност е нещо като общежитие за студенти.
— Може да е отседнала там под друго име.
— И така да е, не я разпознаха на снимката — добави той. — Обиколихме хотелите. Никъде няма жена, регистрирана като Мартин Кракънторп. След обаждането ви от Париж проверихме за Ана Стравинска. Била е регистрирана с други членове на ансамбъла в евтин хотел недалеч от Брук Грийн. Там повечето гости са от театралните кръгове. Изчезнала е през нощта на 19-и, четвъртък, след представлението. Няма повече сведения.
Крадък кимна. Предложи да се направят по-нататъшни разследвания, макар че почти не се надяваше на успех.
След като размисли, позвъни на „Уимборн, Хендерсън и Карстеърс“ и помоли да му бъде определена среща с господин Уимборн.
Пристигна там и бе въведен в непроветрена стая, където господин Уимборн седеше зад голямо, старомодно бюро, покрито с купища прашни вестници. Различни папки с документи, на които имаше етикети „Сър Джон Фоулдс, покойник“, „Лейди Дерин“, „Джордж Роуботъм, ескуайър“, украсяваха стените — дали като спомен от отминала епоха или като текущи правни дела, инспекторът не можа да разбере.
Господин Уимборн изгледа посетителя с учтивата предпазливост, характерна за един фамилен адвокат, когато се среща с полицай.
— С какво мога да ви бъда полезен, инспекторе?
— Това писмо… — Крадък сложи писмото на Мартин върху масата.
Господин Уимборн го докосна с отвращение, но не го взе. Лицето му леко почервеня, а устните му се свиха.
— А, да — каза той, — точно така! Вчера сутринта получих писмо от госпожица Ема Кракънторп, в което ме информираше за посещението си в Скотланд Ярд, както и за… ъъъ… всички обстоятелства. Мога да кажа, че не разбирам, изобщо не разбирам защо не се е консултирала с мен за писмото, когато е пристигнало. Много странно! Трябваше незабавно да бъда уведомен.
Инспектор Крадък успокоително повтаряше онези изтъркани банални фрази, които най-добре можеха да доведат мистър Уимборн до по-благосклонно отношение.
— Не знаех, че някога е ставало въпрос за брак на Едмънд — заяви господин Уимборн с глас на засегнат човек.
Инспектор Крадък изрази предположение, че във военно време… И остави фразата недовършена.
— Военно време! — отвърна рязко господин Уимборн със сарказъм. — Да, наистина, когато войната избухна, бяхме в „Линкълнс Ин Фийлдс“, съседната сграда беше улучена от бомба и много документи бяха унищожени. Разбира се, не става дума за важни документи — те бяха преместени в провинцията от съображения за сигурност. Настана обаче голямо объркване. Естествено, тогава работите на Кракънторп се движеха от баща ми. Той почина преди шест години. Сигурно е знаел за този така наречен брак на Едмънд, но както изглежда, макар и да е бил планиран, бракът не е бил сключен. Ето защо баща ми несъмнено не е сметнал историята за особено важна. Трябва да призная, че всичко ми звучи прекалено странно — появяването й след толкова години и претенциите й за брак и законен син. Наистина е много подозрително. Бих искал да знам с какви доказателства е разполагала тя.
— И аз се чудя — каза Крадък, — какво ще бъде нейното положение или положението на сина й!