— Предполагам, че е искала да накара семейство Кракънторп да осигурят нея и момчето.
— Да, но аз имам предвид от правна гледна точка какво би трябвало да наследят тя и синът й, ако претенциите й можеха да бъдат доказани.
— О, разбирам — господин Уимборн си взе очилата, които в раздразнението си бе бутнал встрани, и си ги сложи, като се взираше през тях в инспектор Крадък с изострено внимание. — В момента нищо. Но ако тя може да докаже, че момчето е законен син на Едмънд Кракънторп, то ще има право на своя дял от наследството на Джосая Кракънторп след смъртта на Лутър Кракънторп. Нещо повече, то ще наследи Ръдърфорд Хол, тъй като е син на най-големия син на Лутър.
— Дали някой би искал да наследи къщата?
— За да живее в нея? Определено не. Но имението — то, скъпи ми инспекторе, струва доста много пари. Твърде много. Земя за промишлени и жилищни сгради. Земя, която сега се намира в центъра на Бракхамптън. О, да, наследството е солидно.
— Ако Лутър Кракънторп умре, казахте, мисля, че Седрик ще го получи.
— Да, той наследява недвижимото имущество като най-големия жив син.
— Доколкото разбрах, Седрик Кракънторп не се интересува от пари.
Господин Уимборн хвърли на Крадък студен поглед.
— Така ли? Аз лично съм склонен да приемам изявления от подобен характер доста резервирано. Без съмнение, има наивни хора, които са безразлични към парите. Аз самият никога не съм срещал такива.
Господин Уимборн очевидно беше доволен от забележката си.
Инспектор Крадък побърза да се възползва от появилия се слънчев лъч.
— Харолд и Алфред Кракънторп — осмели се да отбележи той — изглежда са били доста разтревожени от писмото.
— Има за какво — каза господин Уимборн. — Има за какво.
— Защото евентуалното им наследство би се намалило?
— Разбира се. Синът на Едмънд Кракънторп, ако предположим, че съществува такъв, ще има право на една пета от парите.
— Загубата не изглежда толкова голяма.
— Съвсем неподходящ мотив за убийство, ако това имате предвид — хвърли му хитър поглед господин Уимборн.
— Предполагам, обаче, че и двамата са доста закъсали — промърмори Крадък.
Той устоя на острия поглед на господин Уимборн с абсолютно спокойствие.
— О! Значи полицията прави разследване? Да, Алфред почти непрекъснато е закъсал. От време на време за кратко е фрашкан с пари, но бързо ги прахосва. Харолд, както изглежда сте установили, в момента се намира в доста несигурно положение.
— Въпреки вида му на преуспяващ човек?
— Фасада. Всичко е фасада! Половината от предприятията в този град дори не знаят дали са платежоспособни или не. Балансовите отчети могат да бъдат изготвени така, че да изглеждат редовни за некомпетентните. Когато обаче активът, който фигурира, в действителност не е актив, когато този актив е готов да се срине, тогава в какво положение се намира човек?
— В такова, в каквото вероятно е Харолд Кракънторп — изпитва огромна нужда от пари.
— Е, едва ли би ги получил, като удуши вдовицата на брат си — отбеляза господин Уимборн. — А никой не е убил Лутър Кракънторп — единственото убийство, което би помогнало на семейството. Така че, инспекторе, наистина не ми е съвсем ясно накъде сочат вашите предположения.
„Най-лошото е — помисли си инспектор Крадък, — че и аз самият не съм много сигурен“.
Глава петнайсета
Инспектор Крадък имаше среща с Харолд Кракънторп в кабинета му и двамата със сержант Уедъръл пристигнаха навреме. Кабинетът се намираше на четвъртия етаж в голяма административна сграда в Сити. Всичко в нея говореше за просперитета и за съвременния вкус на деловите кръгове.
Спретната млада жена записа името му, проведе дискретен разговор по телефона, после стана и ги въведе в кабинета на Харолд Кракънторп.
Харолд седеше зад голямо, покрито с кожа бюро и както винаги изглеждаше безупречен и самоуверен. Дори и да беше изправен пред финансови затруднения (получените по частен път сведения караха инспектора да предполага, че е така), с нищо не го показваше. Той вдигна поглед, посрещайки ги с искрен интерес.
— Добро утро, инспектор Крадък. Посещението ви, надявам се, означава, че най-после имате конкретни новини за нас.
— Страхувам се, че не е точно така, господин Кракънторп. Просто искам да ви задам още няколко въпроса.