— Още въпроси? Положително досега сме отговорили на всичко, което човек може да си представи.
— Сигурно така ви се струва, господин Кракънторп, но става дума за обичайните ни процедури.
— Добре, какво има този път? — нетърпеливо попита той.
— Ще се радвам, ако можете да ми кажете какво точно сте правили следобеда и вечерта на 20 декември, да речем, между три часа следобед и полунощ.
Лицето на Харолд Кракънторп почервеня от гняв.
— Въпросът, който ми задавате, изглежда съвсем странен. Бих искал да знам какво означава това.
Крадък се усмихна любезно.
— Означава, че просто бих искал да знам къде сте били между три часа следобед и полунощ в петък, 20 декември.
— Защо?
— Би ни помогнало да стесним кръга.
— Да го стесните? Значи разполагате с допълнителна информация?
— Надяваме се, че се приближаваме малко по малко до истината, сър.
— Съвсем не съм сигурен, че трябва да отговоря на въпроса ви. Не и в отсъствието на адвоката си.
— Това, разбира се, изцяло зависи от вас — отвърна Крадък. — Не сте длъжен да отговаряте на каквито и да било въпроси и имате пълното право да искате адвокат, преди да го сторите.
— Нали не ме… Нека да бъда напълно ясен… ъъъ… предупреждавате?
— О, не, сър — инспектор Крадък изглеждаше искрено шокиран. — Нищо подобно. Въпросите, които ви задавам, съм поставил и на други хора. В тях няма нищо лично. Просто трябва да стесним кръга по метода на изключването.
— Е, разбира се, готов съм да помогна според възможностите си. Чакайте да видя. На такъв въпрос не е лесно да се отговори веднага, но при нас нещата са точни. Мисля, че госпожица Елис може да помогне.
Той проведе кратък разговор по един от телефоните на бюрото си и почти незабавно се появи приятно закръглена млада жена, облечена в елегантен черен костюм, с бележник в ръка.
— Моята секретарка, госпожица Елис, инспектор Крадък. Госпожице Елис, инспекторът би искал да знае какво съм правил следобеда и вечерта на… коя беше датата?
— Петък, 20 декември.
— Петък, 20 декември. Надявам се, че сте записали нещо.
— О, да — госпожица Елис излезе от стаята, върна се с календар бележник и разтвори страниците. — Сутринта на 20 декември сте били в службата си. Имали сте разговор с мистър Голди относно обединеното предприятие „Кромарти“ и сте обядвали с лорд Фортвил в „Бъркли“…
— А, да, това беше този ден.
— Към три часа сте се върнали и сте продиктували десетина писма. После сте излезли, за да отидете в „Сотби“, защото проявявахте интерес към някои редки ръкописи, които щяха да бъдат предложени за продажба същия ден. Не сте се върнали отново тук, но съм си записала да ви напомня, че е трябвало да бъдете на вечеря в клуб-ресторанта.
Тя погледна въпросително.
— Благодаря, госпожице Елис.
Госпожица Елис напусна безшумно стаята.
— Вече всичко ми се изясни — каза Харолд. — Този следобед отидох в „Сотби“, но на нещата, които исках, беше дадена прекалено висока цена. Пих чай в едно малко заведение на Джърмин Стрийт — мисля, че се казваше „Ръсълс“. Отбих се в някакво документално кино за около час, после се прибрах вкъщи — живея на „Кардиган Гардънс“ №43. Вечерята в клуб-ресторанта беше в седем и половина, а след нея се прибрах у дома да спя. Мисля, че това е отговорът на въпроса ви.
— Всичко е съвсем ясно, господин Кракънторп. По кое време се върнахте вкъщи, за да се преоблечете?
— Не мога точно да си спомня. Малко след шест часа, може би.
— А след вечерята?
— Мисля, че беше единайсет и половина, когато се прибрах вкъщи.
— Прислужникът ли ви отвори или, може би, лейди Алис Кракънторп?
— Съпругата ми, лейди Алис, е в чужбина. От началото на декември е в Южна Франция. Отворих си със собствения си ключ.
— Значи няма кой да потвърди, че сте се прибрали в часа, който посочвате.
Харолд го изгледа невъзмутимо.
— Слугите сигурно са ме чули да влизам. При мен работи едно семейство. Но фактически, инспекторе…
— Моля ви, господин Кракънторп, знам, че въпроси от подобен род са досадни, но аз почти свърших. Имате ли кола?
— Да, „Хъмбър Хуок“.
— Сам ли я карате?
— Да. Не я ползвам много, с изключение на събота и неделя. Сега е почти невъзможно да се шофира в Лондон.