— Предполагам, че я ползвате, когато отивате да видите баща си и сестра си в Бракхамптън?
— Не, освен ако не смятам да остана по-дълго. Ако отивам само за една нощ, както например беше за следствието онзи ден, винаги пътувам с влак. Има много удобни влакове и е далеч по-бързо, отколкото с кола. На гарата ме посреща колата, която сестра ми наема.
— Къде паркирате колата си?
— Ползвам гараж в „конюшните“ зад „Кардиган Гардънс“. Имате ли повече въпроси?
— Мисля, че засега това е всичко — отвърна инспектор Крадък и се усмихна, ставайки. — Много съжалявам, че се наложи да ви обезпокоим.
Когато излязоха навън, сержант Уедъръл, човек, който изпитваше тайно подозрение към всички, отбеляза многозначително:
— Не му харесаха въпросите, никак не му харесаха. Беше смутен.
— След като не си извършил убийство, естествено е да си раздразнен, ако някой мисли, че си — поясни инспектор Крадък кротко. — Подобно нещо особено много би ядосало един уважаван човек като Харолд Кракънторп. В това няма нищо странно. Сега трябва да изясним дали някой наистина е видял Харолд Кракънторп на разпродажбата този следобед. Същото се отнася и за мястото, където е пил чай. Много лесно би могъл да вземе влака в 16,33 часа, да хвърли жената и да хване друг влак обратно за Лондон, за да се яви на вечерята. По същия начин би могъл да пристигне през нощта с колата си в Ръдърфорд Хол, да премести тялото в саркофага и отново да се върне. Разпитайте хората в „конюшните“.
— Добре, сър. Мислите ли, че наистина е направил така, както казва?
— Откъде мога да знам? — попита инспектор Крадък. — Той е висок тъмнокос мъж. Би могъл да бъде в онзи влак, а освен това е свързан с Ръдърфорд Хол. Той е един от заподозрените в този случай. А сега — при брат му Алфред.
Алфред Кракънторп имаше апартамент в Уест Хампстед, в една голяма, съвременна, лошо построена сграда с обширен двор, в който собствениците на жилищата паркираха колите си, без много да се съобразяват със своите съседи.
Апартаментът беше модерен и очевидно нает заедно с мебелите. Имаше дълга шперплатова маса, която започваше от стената, диван легло, и различни столове с невероятни размери.
Алфред Кракънторп ги посрещна приятелски, но беше нервен, помисли си инспекторът.
— Заинтригуван съм — каза домакинът. — Може ли да ви предложа нещо за пиене, инспектор Крадък? — и подкупващо посочи различни бутилки.
— Не, благодаря, господин Кракънторп.
— Толкова ли е зле положението?
Алфред се засмя на собствената си малка шега, а после попита за какво става дума.
Инспектор Крадък обясни.
— Какво съм правил следобеда и вечерта на 20 декември? Как бих могъл да знам? Било е преди повече от три седмици.
— Брат ви Харолд можа да ни отговори точно.
— Братът Харолд — със сигурност, но не и братът Алфред — добави той с нотка на злобна завист. — Харолд е преуспелият член на семейството — деен, полезен, на постоянна работа, винаги има време за всичко и винаги прави всичко навреме. Дори и ако трябваше да извърши, да кажем, убийство, той щеше да го планира внимателно и точно.
— Имате ли някаква конкретна причина да давате подобен пример?
— О, не. Просто ми хрумна — като абсолютно абсурдно.
— А сега — за вас.
Алфред разпери ръце.
— Казвам ви, не помня нито дати, нито места. Ако ме питахте за Коледа, тогава щях да ви отговоря — имам оправдание. Спомням си къде бях на Коледа. Прекарахме я с баща ми в Бракхамптън. Наистина не знам защо. Той мърмори за разходите около нас, а ако не бяхме отишли, щеше пак да мърмори, че никога не ходим при него. Всъщност го правим, за да зарадваме сестра си.
— Така ли постъпихте тази година?
— Да.
— За жалост обаче баща ви се разболя, нали?
Крадък преднамерено не се приближаваше към същността на въпроса, воден от някакъв професионален инстинкт, който често се проявяваше.
— Да, разболя се. Живее като врабче в името на прословутата икономия и не е странно, че преяждането и препиването си казват думата.
— И това беше всичко, така ли?
— Разбира се, какво друго би могло да бъде?
— Чух, че лекарят му бил разтревожен.
— А, този стар глупак Куимпър — каза Алфред бързо и надменно. — Няма смисъл да го слушате, инспекторе. Той е паникьор от най-висока класа.
— Така ли? Стори ми се много разумен човек.