Выбрать главу

— Много неблагоприятно за мен. Седрик има сигурно алиби в Ибиса, Харолд, без съмнение, е съобщил час по час деловите си срещи и официалните си обеди, а аз съм без каквото и да било алиби. Много жалко. И толкова глупаво. Вече ви казах, че не убивам хора. И защо, в крайна сметка, трябва да убивам една непозната жена? Дори и ако трупът е на вдовицата на Едмънд, защо е трябвало някой от нас да иска да я премахне? Ако се беше омъжила за Харолд по време на войната и изведнъж се бе появила, щеше да бъде неловко за порядъчния Харолд — двубрачие и прочие. Но Едмънд! Всички щяхме да сме доволни да накараме татко да се изръси малко и да й отпусне някаква сума, както и да прати момчето в прилично училище. Татко щеше да побеснее, но нямаше да може да откаже. Не искате ли да пийнете нещо, преди да си тръгнете, инспекторе? Неприятно е, че не можах да ви помогна.

III.

— Слушайте, сър, знаете ли какво?

Инспектор Крадък погледна възбудения сержант.

— Да, Уедъръл, какво има?

— Спомних си, сър. Този тип. През цялото време се мъчех да се сетя и изведнъж ми просветна. Беше замесен в оная история с консервираните храни заедно с Дик и Роджърс. Не успяха да докажат нищо за него — прекалено е предпазлив. Бил е с някои от групата от Сохо. Аферата с часовниците и италианските сувенири.

Ами да! Сега Крадък разбра защо още от самото начало лицето на Алфред му се струваше познато. Бяха все незначителни неща — нищо не можеше да се докаже. Алфред винаги играеше маловажна роля, готов с правдоподобното оправдание, че е бил въвлечен в аферата. Полицията обаче беше напълно сигурна, че е получавал малка, но постоянна печалба.

— Това хвърля известна светлина върху нещата — отбеляза Крадък.

— Мислите ли, че той го е направил?

— Не бих казал, че е от хората, които извършват убийства. Поведението му обаче обяснява други неща — причината да не може да представи алиби.

— Да, никак не беше добре за него.

— Не съвсем — отвърна Крадък. — Той поддържаше една съвсем разумна линия на поведение — да казваш твърдо, че не си спомняш. Много хора не са в състояние да си спомнят какво са правили и къде са били преди седмица. Страшно полезно е, особено ако не искаш да привличаш вниманието върху начина, по който прекарваш времето си — например в интересни срещи с хората на Дик и Роджърс в крайпътните заведения.

— Значи мислите, че при него всичко е наред?

— Все още не мога да мисля, че изобщо при някого нещата са наред — каза Крадък. — Трябва да поработиш, Уедъръл.

Крадък се върна на бюрото си, седна намръщен и започна да си записва в бележника.

Убиец… висок тъмнокос мъж!!!

Жертва!… Би могла да бъде Мартин, приятелката ши вдовицата на Едмънд Кракънторп.

Или:

Ана Стравинска. Напуска работа по същото време, отговаря по възраст и външен вид — дрехи и прочие.

Доколкото ни е известно, няма връзки с Ръдърфорд Хол.

Първата съпруга на Харолд! Двубрачие! Любовницата на Харолд. Изнудване. Ако има връзка с Алфред, може би става дума за изнудване. Знаела е неща, които биха го пратили в затвора.

Ако е Седрик, може да е имала връзка с него в чужбина — в Париж? На Балеарските острови?

Или:

Жертвата би могла да бъде Ана С., представяща се за Мартин.

Или:

Жертвата е неизвестна жена, убита от неизвестен убиец.

— Най-вероятно последното — изрече на глас Крадък. Той разсъждаваше мрачно върху ситуацията. Не можеш да напреднеш в даден случай, ако мотивът не ти е известен. Всички предполагаеми мотиви изглеждаха или неподходящи, или малко вероятни.

Ако ставаше дума за убийството на стария мистър Кракънторп… При него мотивите са много…

Нещо проблесна в паметта му…

Продължи да пише в бележника:

Да питам доктор К. за болестта на стария по време на Коледа.

Седрик — алиби.

Да разбера последните клюки от госпожица М.

Глава шестнайсета

Когато Крадък пристигна на Мадисън Роуд № 4, той завари Люси Айлсбароу при госпожица Марпъл.

За момент се поколеба относно плана си за провеждане на кампанията, но после реши, че Люси Айлсбароу може би щеше да се окаже ценен съюзник.

След разменените поздрави той извади важно портфейла си, взе три банкноти по една лира, прибави три шилинга и ги сложи на масата пред госпожица Марпъл.