— Какво е това, инспекторе?
— Такса за консултация. Вие сте консултант в разследването на убийство. Пулс, температура, локални реакции, евентуална дълбока причина за въпросното убийство. Аз съм само един измъчен лекар без специалност.
Госпожица Марпъл го погледна и примигна. Той й се ухили. Люси Айлсбароу зяпна, а после се засмя.
— Но, инспектор Крадък, в края на краищата, и вие сте човек.
— Е, добре, може да се каже, че този следобед не съм на работа.
— Споменах, че се познаваме — обърна се госпожица Марпъл към Люси. — Сър Хенри Клидъринг, мой стар приятел, му е кръстник.
— Госпожице Айлсбароу, искате ли да чуете какво каза кръстникът ми за госпожица Марпъл, когато се запознах с нея? Той я окачестви като най-добрия детектив, когото Господ някога е създавал — природен гений, израснал на подходяща почва. Предупреди ме никога да не се отнасям пренебрежително към… — Дърмът Крадък замълча за миг, за да намери синоним на „стари мърморани“ — ъъъ… възрастните дами. Той твърдеше, че обикновено те могат да ти кажат какво би могло да се случи, какво е трябвало да се случи и дори какво в действителност се е случило! И не на последно място, защо се е случило! После добави, че точно тази… ъъъ… възрастна дама е от най-висока класа.
— Звучи добре — подхвърли Люси. — Това изглежда съвсем задоволителна препоръка.
Госпожица Марпъл порозовя, смути се и придоби вид на силно възбуден човек.
— Скъпият сър Хенри — промърмори тя. — Винаги е толкова мил. Наистина аз съвсем не съм умна, просто може би притежавам известни познания за човешката природа, тъй като живея, както знаете, на село… — добави тя, вече по-спокойно. — Аз, разбира се, съм в неблагоприятна позиция, тъй като не съм била на самото място. Помага много, убедена съм, когато едни хора ти напомнят за други. Защото отделните типове си приличат, а този факт е изключително ценен съветник.
Люси изглеждаше леко озадачена, но Крадък кимна с разбиране.
— Но вие бяхте там на чай, нали? — попита той.
— Да, наистина, беше много приятно. Малко се разочаровах, че не видях стария господин Кракънторп, но човек не може да получи всичко.
— Мислите ли, че ако бяхте видели човека, извършил убийството, щяхте да разберете? — учуди се Люси.
— О, не бих казала това, скъпа. Склонни сме да правим догадки, което би било много погрешно, когато става въпрос за нещо толкова сериозно, колкото е едно убийство. Човек просто може да наблюдава замесените или тези, които биха могли да са замесени, и да разбере за кого му напомнят.
— Като Седрик и банковия управител?
Госпожица Марпъл я коригира:
— Синът на банковия управител, скъпа. Самият господин Ид много повече приличаше на Харолд — твърде консервативен човек, който може би прекалено много обича парите. Той беше също от този тип хора, които биха направили всичко, за да избягнат някой скандал.
Крадък се усмихна и каза:
— А Алфред?
— Дженкинс от гаража — бързо отвърна госпожица Марпъл. — Всъщност той не крадеше инструменти, но разменяше счупен или негоден крик с нов. Мисля, че не беше много честен, що се отнася и до акумулаторите, макар да не разбирам много от тези неща. Знам, че Реймънд напусна работата си при него и отиде в гаража на Милчестър Роуд. Колкото до Ема — замислено продължи госпожица Марпъл, — тя много ми напомня за Джералдин Уеб — винаги тиха, малко старомодна, прекалено изтормозена от възрастната си майка. За всички бе голяма изненада, когато майката неочаквано почина и Джералдин наследи добра сума. Подстрига се, накъдри си косата, а после замина на морско пътешествие. Върна се омъжена за един много симпатичен адвокат. Родиха им се две деца.
Сравнението беше достатъчно ясно. Люси попита малко притеснено:
— Дали трябваше да споменавате за евентуалната женитба на Ема? Изглежда предположението ви разстрои братята.
Госпожица Марпъл кимна.
— Да. Типично за мъжете. Не могат да видят това, което става под носа им. Едва ли и ти самата си забелязала.
— Не — призна Люси. — Никога не съм мислила за подобно нещо. И двамата ми изглеждаха…
— Толкова стари? — госпожица Марпъл леко се усмихна.
— Според мен доктор Куимпър не е много над четирийсетте, макар че е започнал да побелява по слепоочията, и е ясно, че жадува за семеен живот. Ема Кракънторп няма и четирийсет. Съвсем не е стара, за да се омъжи и да има деца. Чувала съм, че съпругата на доктора е починала много млада при раждане.