— Мисля, че е така. Веднъж Ема спомена нещо подобно.
— Навярно е самотен — продължи госпожица Марпъл. — Един лекар, който работи твърде много, има нужда от жена — внимателна и не толкова млада.
— Слушайте, скъпа — прекъсна я Люси, — престъпление ли разследваме, или сватосваме някого?
Госпожица Марпъл примигна.
— Май че съм доста романтична. Вероятно защото съм стара мома. Мила Люси, знаете, че що се отнася до мен, вие си изпълнихте договора. Ако наистина искате да отидете на почивка в чужбина, преди да поемете следващия си ангажимент, все още имате време за едно кратко пътуване.
— Да напусна Ръдърфорд Хол? Никога! Вече се превърнах в детектив. Почти като момчетата. Непрекъснато търсят улики. Вчера преровиха всички кофи за боклук. Отвратително! А нямат и най-малка представа какво търсят. Инспектор Крадък, в случай че дойдат при вас с парче хартия, на което пише: „Мартин, бягайте далеч от големия хамбар, ако държите на живота си“, трябва да знаете, че ги съжалих и го скрих в свинарника.
— Защо там, скъпа? — любопитно попита госпожица Марпъл. — Прасета ли гледат?
— Не, вече не. Просто… понякога ходя там.
Неизвестно поради каква причина, Люси се изчерви.
Госпожица Марпъл я изгледа с още по-голямо любопитство.
— Кой е в къщата в момента? — поинтересува се Крадък.
— Седрик и Брайън, който дойде за събота и неделя. Харолд и Алфред пристигат утре. Обадиха се сутринта. Не знам защо, но останах с впечатлението, че внасяте смут, инспектор Крадък.
Той се усмихна.
— Поразтърсих ги малко. Попитах ги какво са правили в петък, на 20 декември.
— И можаха ли да ви отговорят?
— Харолд — да, но Алфред не можа или не пожела.
— Сигурно е трудно с алибито — отбеляза Люси. — Часове, дати, места. Едва ли е лесно да се провери достоверността им.
— Необходимо е време и търпение, но се справяме — каза Крадък и погледна часовника си. — Трябва да отида в Ръдърфорд Хол и да поговоря със Седрик, но най-напред искам да хвана доктор Куимпър.
— Ще стигнете тъкмо навреме. В шест часа той приема болни и обикновено свършва до шест и половина. А аз трябва да се връщам и да се заемам с вечерята.
— Госпожице Айлсбароу, бих искал да чуя мнението ви за едно нещо. Как гледа семейството на тази история с Мартин?
Люси отвърна бързо:
— Всички са ядосани на Ема, защото е дошла при вас, а и на доктор Куимпър, който, изглежда, я е насърчил да постъпи така. Харолд и Алфред смятат, че е опит за измама. Ема не е сигурна. Седрик също мисли, че става дума за шарлатанство, но не го приема толкова сериозно, колкото останалите. От друга страна, Брайън е почти сигурен, че е истинска.
— Чудя се защо.
— Ами просто е такъв. Приема нещата за чиста монета. Смята, че е била съпруга на Едмънд или по-скоро негова вдовица и че внезапно й се е наложило да се върне във Франция, но по някое време отново ще им се обади. Фактът, че досега не е писала, за него изглежда съвсем естествен, тъй като той самият никога не пише писма. Брайън е много мил. Прилича на куче, което иска да бъде изведено на разходка.
— А вие водите ли го на разходка, скъпа? — попита госпожица Марпъл. — Може би до свинарниците?
Люси й хвърли остър поглед.
— Толкова много джентълмени в къщата — пристигат и си заминават — размишляваше на глас госпожица Марпъл. Когато произнасяше думата „джентълмени“, тя винаги я изпълваше с викториански смисъл — ехо от една отминала епоха, преди собствената й младост. В съзнанието на човек веднага изникваха елегантни, жизнени мъже (по всяка вероятност с бакенбарди), понякога порочни, но винаги галантни. — Вие сте толкова хубаво момиче — продължи госпожица Марпъл, преценявайки Люси. — Сигурно ви обръщат доста внимание, а?
Люси леко се изчерви. През ума й минаха откъслечни спомени. Седрик, облегнат на стената на свинарника. Брайън, седнал тъжно край кухненската маса. Алфред, който я докосваше леко, докато й помагаше да прибере чашите от кафето.
— Джентълмените — поясни госпожица Марпъл с тона на човек, който говори за някакъв чуждоземен и опасен биологичен вид — си приличат много по някои неща, дори и когато са твърде стари…
— Скъпа! — възкликна Люси. — Преди сто години сигурно щяха да ви изгорят като вещица!
И тя разказа случая за завоалираното предложение за брак, направено й от стария господин Кракънторп.