— Всъщност — продължи Люси — всички те направиха опит да се сближат с мен, както вие бихте се изразили. Харолд беше много конкретен — изгодна финансова служба в Сити. Не смятам, че се дължи на привлекателната ми външност — сигурно си мислят, че знам нещо.
Тя се засмя.
Инспектор Крадък обаче не я последва.
— Внимавайте! Могат да ви убият, вместо да се сближат с вас.
— Навярно е по-просто — съгласи се Люси. После леко потрепери. — Човек забравя — каза тя. — Момчетата така се забавляват, че просто започваш да приемаш всичко като някаква игра. Но не е игра.
— Не е — добави госпожица Марпъл. — Убийството не е игра.
Тя замълча за миг, а после попита:
— Момчетата няма ли да се връщат скоро в училище?
— Да, следващата седмица. Утре заминават за дома на Стодарт-Уест, където ще прекарат последните дни от ваканцията.
— Радвам се — замислено заяви госпожица Марпъл. — Не бих искала да се случи нещо, докато са още тук.
— Имате предвид със стария Кракънторп? Да не би да смятате, че той ще е следващата жертва?
— О, не — отвърна госпожица Марпъл. — С него няма да се случи нищо. Мислех си за момчетата.
— За Алегзандър?
— Обикалят и търсят улики. Момчетата обичат такива неща, но може да се окаже много опасно.
Крадък я погледна многозначително.
— Госпожице Марпъл, вие не сте склонна да вярвате, че случаят се отнася за неизвестна жена, убита от неизвестен мъж. Непременно с Ръдърфорд Хол ли го свързвате?
— Да, определено мисля, че има връзка.
— Всичко, което знаем за убиеца, е, че той е висок чернокос мъж. Така твърди вашата приятелка и не може да каже нищо повече. В Ръдърфорд Хол има трима високи чернокоси мъже. В деня на следствието излязох да видя тримата братя, които стояха на тротоара и чакаха колата. Бяха с гръб към мен и удивително много си приличаха, облечени в дебелите си палта — трима високи чернокоси мъже. И все пак в действителност те са съвсем различни — той въздъхна. — Това много затруднява нещата.
— Чудя се — промърмори госпожица Марпъл, — непрекъснато се чудя дали всичко няма да се окаже далеч по-просто, отколкото предполагаме. Често убийствата са прекалено прости и имат ясен користолюбив мотив.
— Госпожице Марпъл, вярвате ли в мистериозната Мартин?
— Напълно съм склонна да вярвам, че Едмънд Кракънторп или се е оженил, или е възнамерявал да се ожени за момиче на име Мартин. Разбрах, че Ема Кракънторп ви е показала писмото му, а от личните си впечатления и от това, което ми разказа Люси, бих заключила, че тя е абсолютно неспособна да измисли подобно нещо. А и защо ли й трябва да го прави?
— Ако приемем, че става дума за Мартин — замислено разсъждаваше Крадък, — тогава има мотив. Появяването на Мартин със син би намалило наследството на Кракънторп, макар и едва ли дотолкова, че да подтикне някого да извърши убийство. Всички са закъсали.
— Дори и Харолд? — с недоверие попита Люси.
— Дори и преуспяващият Харолд Кракънторп не е толкова трезв и праволинеен финансист, колкото изглежда. Натрупал е сериозни дългове и се е замесил в някои доста опасни спекулации. Една значителна парична сума би могла да предотврати краха.
— Но ако е така… — започна Люси и изведнъж млъкна.
— Да, госпожица Айлсбароу?
— Знам, мила — намеси се госпожица Марпъл. — Убийство погрешка, нали това имаш предвид?
— Да, убийството на Мартин не би помогнало нито на Харолд, нито пък на някого от останалите. Не и докато…
— Докато не умре Лутър Кракънторп. Точно така. Мина ми през ума. А господин Кракънторп-старши, както разбрах от доктора, е много по-здрав, отколкото всеки страничен човек би могъл да си представи.
— Още дълго ще живее — добави Люси. После се намръщи.
— Да? — подкани я Крадък.
— По Коледа нещо се разболял. Каза, че докторът вдигнал голям шум. „Ако се съди по суетнята, всеки би си помислил, че съм бил отровен“ — точно така се изрази той.
Тя погледна въпросително Крадък.
— Да, именно за това бих искал да попитам доктор Куимпър.
— Е, аз трябва да тръгвам — добави Люси. — Божичко, стана късно!
Госпожица Марпъл оправи плетката си и взе „Таймс“ с решена наполовина кръстословица.
— Иска ми се да имам речник тук — промърмори тя. — „Тонтина“ и „токай“ — винаги бъркам тези две думи. Мисля, че едната означава някакво унгарско вино.