— Е, добре, добре. Да, моя милост беше озадачен! Това задоволява ли ви?
— Интересува ме — уточни Крадък. — Какво всъщност подозирахте или от какво се опасявахте?
— Случаите на стомашно-чревни разстройства, разбира се, са разнообразни, но имаше някои признаци, които, как да кажа, говореха повече за отравяне с арсен, отколкото за обикновен гастроентерит. Обърнете внимание, двата случая твърде много си приличат. По-добри лекари от мен не са успявали да разпознаят отравяне с арсен и добросъвестно са издавали медицински свидетелства.
— Какъв беше резултатът от проучването ви?
— Изглежда, че това, от което се опасявах, не можеше да бъде истина. Господин Кракънторп ме увери, че още преди аз да поема грижите за здравето му, е имал подобни кризи, предизвикани от същата причина. Настъпвали винаги когато е приемал повече храна.
— Когато къщата е била пълна с хора? При посещение на членовете от семейството или когато е имало гости?
— Да. Изглеждаше напълно логично. Честно казано, Крадък, не се чувствах спокоен. Стигнах дотам, че писах на стария доктор Морис. Той ми беше шеф, но се пенсионира скоро след като започнах работа при него. Първоначално Кракънторп беше негов пациент. Попитах го за предишните кризи, от които се е оплаквал старият.
— И какъв отговор получихте?
Куимпър се ухили.
— Скара ми се. Почти направо ми заяви да не ставам глупак. Е — сви рамене той, — вероятно наистина съм бил такъв.
— Чудя се… — замислено започна Крадък. После реши да бъде откровен. — Да оставим настрана дискретността, докторе. Има хора, които биха спечелили твърде много от смъртта на Лутър Кракънторп.
Докторът кимна.
— Той е възрастен човек, но е здрав и бодър. Би могъл да прехвърли деветдесетте — продължи инспекторът.
— Съвсем спокойно. Много се грижи за себе си, а и организмът му е здрав.
— А годините на синовете му и на дъщерята напредват и всички мизерстват.
— Изключете Ема. Тя не е отровителка. Тези кризи настъпват само когато останалите са тук, а не когато са само двамата.
„Просто действа предпазливо, ако е тя“ — помисли си инспекторът, но бе достатъчно благоразумен, за да не го изрече на глас. Замълча, а после каза, като подбираше внимателно думите си:
— Аз, разбира се, не съм вещ по тези въпроси, но да предположим, просто като хипотеза, че е бил използван арсен. Не е ли имал Кракънторп голям късмет, щом е останал жив?
— Вижте — започна да обяснява докторът, — не сте разбрали. Точно този факт ме кара да смятам, че съм ужасен глупак, както каза старият Морис. Очевидно не става въпрос за случай, при който редовно са били давани малки дози арсен. Това е класическият метод на отравяне с арсен. Кракънторп никога не е страдал от хроничен гастрит. В известен смисъл именно по тази причина внезапните остри кризи изглеждат необичайни. И така, ако приемем, че те не са нещо естествено, излиза, че отровителят всеки път не успява да улучи, което едва ли е логично.
— Имате предвид, че дозата е била недостатъчна?
— Да. От друга страна, организмът на Кракънторп е здрав и количеството, което би могло да убие друг човек, не дава същия резултат при него. Винаги съществуват индивидуални особености, които трябва да се отчитат. Човек би помислил, че досега отровителят, освен ако не е прекалено плах, щеше да увеличи дозата. Защо не го е направил? Защото вероятно няма отровител. Сигурно през цялото време съм си въобразявал.
— Странен проблем. Няма никаква логика — съгласи се инспекторът.
— Инспектор Крадък!
Нетърпеливият шепот накара инспектора да подскочи. Тъкмо се канеше да позвъни на входната врата, когато Алегзандър и приятелят му Стодарт-Уест предпазливо се показаха от тъмнината.
— Чухме колата ви и искаме да поговорим с вас.
— Добре, хайде да влезем вътре — ръката на Крадък отново посегна към звънеца, но Алегзандър го дръпна за палтото като нетърпеливо кученце.
— Намерихме улика — прошепна той.
— Да, намерихме улика — повтори Стодарт-Уест.
„Проклетото момиче“ — с недоволство си каза Крадък и отвърна механично:
— Чудесно! Да влезем в къщата и да я видим.
— Не — настояваше Алегзандър. — Някой положително ще ни прекъсне. Елате в помещението за амуниции. Ще ви заведем.
Малко неохотно, Крадък се остави да бъде отведен покрай къщата по посока на конюшните. Стодарт-Уест отвори тежката врата, пресегна се и запали лампата, която едва светеше. Помещението за амуниции, някога образец на викторианска чистота, сега представляваше склад за неща, които не бяха нужни на никого. Счупени градински столове, ръждясали стари земеделски сечива, огромна разнебитена косачка, прогнили матраци, хамаци и ракети за тенис.