— Да. Щяха да я забележат — съгласи се Корниш. — А ако някаква жена е била намерена във влака в безсъзнание или болна и откарана в болница, това също щеше да бъде съобщено. Според мен можете да си почивате, уверени, че съвсем скоро ще научите всичко.
Денят обаче измина, а после и следващият. Вечерта госпожица Марпъл получи бележка от сержант Корниш.
Относно въпроса, по който се консултирахте с мен, бяха направени пълни разследвания, но без резултат. Не е намерено тяло на жена. Нито една болница не е оказвала помощ на жена с подобно описание. Не е забелязана жена, изпаднала в шок, болна или напускаща гарата, подкрепяна от мъж. Можете да бъдете уверена, че са направени пълни разследвания. Мисля, че приятелката ви вероятно е станала свидетел на сцената, която описа, но тя съвсем не е била толкова сериозна.
Глава трета
— Не е толкова сериозна? Глупости! — отсече госпожа Магликъди. — Това беше убийство — погледна предизвикателно госпожица Марпъл, която отвърна на погледа й. — Продължавай, Джейн. Кажи, че всичко е било грешка! Кажи, че съм си въобразила цялата история. Така мислиш, нали?
— Всеки може да сгреши — изтъкна кротко госпожица Марпъл. — Всеки, Елспет, дори и ти. Мисля, че не трябва да забравяме този факт. Но аз продължавам да мисля, че най-вероятно не си сгрешила. Използваш очила за четене, но виждаш много добре надалеч и случката, на която си станала свидетел, те е впечатлила силно. Ти определено беше шокирана, когато пристигна тук.
— Това е нещо, което никога няма да забравя — заяви госпожа Магликъди, потрепервайки. — Бедата е, че не виждам какво бих могла да направя!
— Не мисля, че ти можеш да направиш нещо повече — замислено промълви госпожица Марпъл. (Ако госпожа Магликъди се вслушваше по-внимателно в нюансите на тона на приятелката си, тя щеше да забележи лекото ударение върху „ти“.) — Съобщи всичко, което си видяла на служителите от железниците и на полицията. Не, нищо повече не можеш да направиш.
— В известен смисъл това е облекчение — констатира госпожа Магликъди, — защото, както ти е известно, веднага след Коледа заминавам за Цейлон при Родерик и със сигурност не бих искала да отлагам визитата, толкова отдавна я чакам. Макар че, естествено, бих я отложила, ако сметна, че съм длъжна — добави тя добросъвестно.
— Сигурна съм, Елспет, но както вече ти казах, мисля, че си направила всичко, което вероятно би могла да направиш.
— Сега случаят е в ръцете на полицията — заяви госпожа Магликъди, — а ако полицията реши да прояви глупост…
Госпожица Марпъл решително поклати глава.
— О, не, в полицията не са глупави и това прави нещата интересни.
Госпожа Магликъди я погледна неразбиращо, а госпожица Марпъл затвърди оценката си за своята приятелка като жена с отлични принципи и без никакво въображение.
— Човек иска да знае какво се е случило в действителност.
— Тя беше убита.
— Да, но кой я е убил и защо? И какво е станало с трупа? Къде е той сега?
— Работа на полицията е да го открие.
— Точно така, а те не са го открили, което ще рече, че човекът е бил умен, много умен, нали? Не мога да си представя, виждаш ли, как се е отървал от него… — повдигна вежди госпожица Марпъл. — Убиваш жена в изблик на ярост — трябва да е било непредумишлено, иначе никой не би избрал да убива при такива обстоятелства — само минути преди влакът да навлезе в голяма гара. Не. Сигурно е имало кавга — ревност или нещо от този род. Удушаваш я и ето те е мъртво тяло в ръце, непосредствено преди влакът да пристигне в гарата. Какво би могъл да направи човек, освен, както казах в началото, да подпре тялото в ъгъла, сякаш спи, и да слезе веднага от влака. Не виждам друга възможност. И все пак трябва да е имало някаква възможност…
Госпожица Марпъл потъна в размисъл. Госпожа Магликъди попита нещо два пъти, преди тя да й отговори.
— Оглушаваш, Джейн.
— Само малко, мисля. Струва ми се, че хората не произнасят думите така ясно, както преди. Всъщност чух те. Боя се, че не обърнах внимание.
— Просто попитах какви влакове има утре за Лондон. Дали следобедният е подходящ? Отивам у Маргарет, а тя няма да ме очаква, преди да е дошло времето за чая.
— Мисля си, Елспет, дали ще имаш нещо против да пътуваш с влака в 12:15? Можем да обядваме рано.
— Разбира се, и…
Госпожица Марпъл продължи, заглушавайки думите на приятелката си: