— В кухнята ли идвате да разследвате? — заинтригувано попита Брайън.
— Не точно. Господин Седрик Кракънторп е все още тук, нали?
— О, да, Седрик е тук. Искате да го видите?
— Ще ми се да поговоря с него.
— Ще ида да видя дали не е излязъл — каза Брайън. — Може да е отишъл до кръчмата.
Той се отмести от бюфета.
— Много ви благодаря — обърна се към него Люси. — Ръцете ми са целите в брашно, иначе щях да отида аз.
— Какво правиш? — нетърпеливо попита Стодарт-Уест.
— Плодова пита с праскови.
— О! — възкликна момчето.
— Наближава ли време за вечеря? — поинтересува се Алегзандър.
— Не.
— Жалко! Ужасно съм гладен.
— В килера има малко от кейка с джинджифил.
Момчетата се втурнаха едновременно и се сблъскаха на вратата.
— Приличат на скакалци — отбеляза Люси.
— Моите поздравления! — възкликна Крадък.
— За какво по-точно?
— За изобретателността ви във връзка с това.
— Във връзка с какво?
Крадък посочи папката с писмото.
— Много сполучливо направено — добави той.
— За какво говорите?
— За това, мило момиче, за това — той почти измъкна плика.
Люси неразбиращо се беше втренчила в инспектора. Изведнъж той се почувства объркан.
— Вие не сте фалшифицирали тази улика и не сте я сложили в пералнята, за да могат момчетата да я открият? Отговорете ми бързо.
— Нямам ни най-малка представа за какво говорите!
— Да не би да искате да кажете, че…
Като видя, че Брайън се връща, Крадък бързо пусна папката в джоба си.
— Седрик е в библиотеката — уведоми го той. — Заповядайте вътре.
Брайън зае мястото си до кухненския бюфет. Инспектор Крадък влезе в библиотеката.
Седрик Кракънторп изглеждаше доволен да види инспектора.
— Продължавате да разследвате тук? — попита той. — Върви ли?
— Бих могъл да кажа, че имаме известен напредък, господин Кракънторп.
— Открихте ли на кого е трупът?
— Все още не е напълно идентифициран, но имаме доста интересна хипотеза.
— Браво!
— Като изхождам от последната информация, която получихме, бих искал да науча още нещо. Започвам с вас, мистър Кракънторп, тъй като сте тук в момента.
— Няма да остана дълго. След един-два дни се връщам отново в Ибиса.
— Значи съм дошъл тъкмо навреме.
— Питайте.
— Бих ви помолил най-подробно да ми разкажете къде сте били и какво сте правили на 20 декември, петък.
Седрик му хвърли бърз поглед. После се облегна назад, прозя се, прие безгрижен вид и сякаш изцяло се отдаде на усилията да си спомни.
— Както вече ви казах, бях в Ибиса. Бедата е, че там дните толкова много си приличат. Сутрин — рисуване, от три до пет часа следобед — сън. Може и да нахвърля нещо, ако светлината е подходяща. После идва ред на аперитива в кафенето на площада — понякога с кмета, понякога с доктора. След това импровизирана вечеря. По-голямата част от вечерта преминава в бара на Скоти с някои приятели, които не са толкова известни личности. Казаното дотук ще свърши ли работа?
— Бих искал истината, господин Кракънторп.
Седрик се поизправи на стола.
— Инспекторе, забележката ви е много обидна.
— Така ли мислите? Господин Кракънторп, казахте ми, че сте напуснали Ибиса на 21 декември и същия този ден сте пристигнали в Англия.
— Точно така. Ем! Ей, Ема!
Ема Кракънторп влезе през вратата, свързваща библиотеката със съседната стая. Премести въпросително поглед от Седрик към инспектора.
— Виж, Ема, пристигнах за Коледа предната събота, нали? Дойдох направо от летището.
— Да — учудено потвърди Ема. — Беше тук около обед.
— Видяхте ли? — обърна се Седрик към инспектора.
— Сигурно ни мислите за много глупави, господин Кракънторп — любезно отговори Крадък. — Знаете, че можем да проверим тези неща. Мисля, че ако ми покажете паспорта си…
Той замълча в очакване.
— Не мога да намеря проклетото нещо — промърмори Седрик. — Търсих го сутринта, за да го изпратя в бюрото „Кук“.
— Мисля, че можете да го намерите, господин Кракънторп. Но всъщност не е необходимо. От регистрационната карта става ясно, че сте влезли в страната вечерта на 19 декември. Сега може би ще ми разкажете къде сте били от този момент до 21 декември по обед, когато сте пристигнали тук.