Замълча, а после, като изви очи към тавана, заговори леко смутено:
— Знаете ли, наистина си мисля, че би било добре, ако се ожени отново. За някоя свястна жена… Аз самият нямам нищо против да имам мащеха… Не, искам да кажа, ако е разбрана…
С чувство на изненада, Люси схвана, че Алегзандър преследва определена цел.
— Всичките тези глупости за мащехите са страшно остарели — продължи той, все още забил поглед в тавана. — Много момчета, които познаваме със Стодърс, имат мащехи — след развод и прочие, и се разбират съвсем добре. Естествено, всичко зависи от самата мащеха. Е, получава се малко конфузно, когато излизат заедно, когато ходят на спортни празници и така нататък. Искам да кажа, ако имат две двойки родители. Макар че това помага, ако искаш да извлечеш изгода.
Той замълча, изправен пред проблемите на съвременния живот.
— Най-хубаво е да имаш свой собствен дом и собствени родители, но ако майка ти е починала, е, нали виждате какво имам предвид? Ако е някоя свястна жена — за трети път заяви.
Люси се почувства трогната.
— Ти си много разумен, Алегзандър — отговори тя. — Трябва да се опитаме да намерим добра съпруга на баща ти.
— Да — съгласи се той уклончиво. После добави безцеремонно: — Мисля, че преди малко ви споменах. Брайън много ви харесва. Той ми го каза.
„Тук наистина се оформиха много сватосвания — помисли си Люси. — Най-напред госпожица Марпъл, а сега и Алегзандър“.
Кой знае защо, тя си спомни свинарниците. Изправи се.
— Лека нощ, Алегзандър. Остава само утре сутринта да сложим тоалетните ти принадлежности и пижамата. Лека нощ.
— Лека нощ — отвърна Алегзандър. Мушна се в леглото, сложи глава на възглавницата, затвори очи — същинска картина на спящ ангел — и мигновено заспа.
Глава деветнайсета
— Не може да се каже, че е окончателно — отбеляза сержант Уедъръл с обичайния си мрачен тон.
Крадък препрочиташе доклада с алибито на Харолд Кракънторп за 20 декември.
Забелязан е в „Сотби“ към 15:30 часа, но се предполага, че скоро след това си е тръгнал. Снимката му не беше разпозната в заведението „Ръсълс“, но тъй като към 17:00 часа там е пълно, а той не е от редовните посетители, този факт не е изненадващ. Прислужникът му потвърди, че в 18:45 часа се е върнал на „Кардиган Гардънс“, за да се преоблече за вечерята — малко късно, като се има предвид, че вечерята е била предвидена за 19:30 часа, и поради тази причина господин Кракънторп бил малко нервен. Не си спомня да го е чул, когато се е прибрал същата вечер, но тъй като беше минало доста време, не можеше точно да си спомни, а и във всеки случай често не го чувал, когато се прибирал. Той и съпругата му обичали да си лягат рано, когато имали възможност. Гаражът в „конюшните“, където Харолд държал колата си, бил частен и се заключвал през нощта, така че никой не следял кой влиза или излиза, нито пък имало причина да се помни някоя конкретна вечер.
— Нищо не се потвърждава — с въздишка отбеляза Крадък.
— Бил е на вечерята в клуб-ресторанта, но си е тръгнал доста рано, преди да свършат речите.
— А жп гарите?
Оттам обаче не научиха нищо — нито от Бракхамптън, нито от Падингтън. Бяха изминали близо четири седмици и съществуваше малка вероятност някой да си спомни нещо.
Крадък въздъхна и протегна ръка към доклада за Седрик. И там нищо не беше потвърдено, макар един шофьор на такси да си припомни, но не съвсем категорично, че същия ден, по някое време следобед, е возил пътник до Падингтън, „който донякъде приличаше на този човек. Мръсни панталони, разрошена коса. Малко ругаеше и псуваше, тъй като таксите се били покачили от последното му идване в Англия“. Не беше забравил, защото през този ден кон на име Ролър спечелил в надбягванията, а той бил заложил на него прилична сума. Веднага щом оставил господина, чул това по радиото и незабавно се отправил към вкъщи да празнува.
— Да благодарим на Бога за конните надбягвания! — възкликна Крадък, като остави доклада настрана.
— А сега, ето го и Алфред — каза сержант Уедъръл.
Някаква нотка в гласа му накара Крадък да го погледне внимателно. Уедъръл имаше доволния вид на човек, който е запазил най-интересната новина за края. Като цяло проверката бе незадоволителна. Алфред живееше сам в апартамента си и излизаше и се прибираше по различно време. Съседите му не бяха любопитни, а и работеха като чиновници и през целия ден ги нямаше вкъщи. Към края на доклада обаче показалецът на Уедъръл посочи последния параграф.