— Осмелявате се да твърдите…
— Момиче! — беше познатото обичайно обръщение на стария Кракънторп. Той надничаше откъм кабинета зад Люси.
Тя се обърна доста неохотно.
— Да, господин Кракънторп?
— Какво ще имаме за вечеря днес? Искам къри. Правиш много хубаво къри. Цяла вечност не сме яли къри.
— Момчетата не обичат къри.
— Момчетата… момчетата… Какво ме интересуват момчетата? Важен съм аз. А и момчетата вече заминаха, слава Богу. Искам хубаво горещо къри, чуваш ли?
— Добре, господин Кракънторп, ще го имате.
— Чудесно! Ти си добро момиче, Люси. Грижи се за мен и аз ще се погрижа за теб.
Люси се върна в кухнята. Остави фрикасето, което беше предвидила, и започна да подготвя продуктите за кърито. Входната врата хлопна и през прозореца тя видя как доктор Куимпър сърдито закрачи от къщата към колата си, качи се в нея и потегли.
Люси въздъхна. Липсваха й момчетата. Донякъде й липсваше и Брайън.
Е, добре. Седна и започна да бели гъбите.
Във всеки случай, ще сервира на семейството страшно вкусна вечеря.
Нахрани зверовете!
Беше три часът през нощта, когато доктор Куимпър вкара колата си в гаража и влезе в къщата, като уморено притвори входната врата. Госпожа Джош Симпкинс беше родила две чудесни здрави близначета, които се прибавиха към досегашния осемчленен състав на семейството. Господин Симпкинс не прояви възторг при появяването им. „Две близначета — мрачно отбеляза той. — Каква е ползата от тях? Виж, ако са четири, е по-друго. Изпращат ти най-различни неща, идват журналисти, появяват се снимки по вестниците, а казват, че и Нейно Величество изпращала поздравителна телеграма. А какво са двама близнаци? Да храниш вместо една — две усти. В семейството ни никога не е имало близнаци, нито пък в семейството на жената. Някак си не е честно“.
Доктор Куимпър се качи в спалнята си и започна да се съблича. Погледна си часовника. Три и пет. Оказа се неочаквано трудна работа да изкара на бял свят тези близнаци, но всичко мина добре. Прозя се. Беше изморен, много изморен. С удоволствие погледна към леглото.
В този момент телефонът иззвъня. Докторът изруга и вдигна слушалката.
— Доктор Куимпър?
— На телефона.
— Тук е Люси Айлсбароу от Ръдърфорд Хол. Мисля, че ще е най-добре да дойдете. Изглежда всички са се разболели.
— Разболели? Как? Какви са симптомите?
Люси го осведоми.
— Идвам веднага. Междувременно… — той й даде бързи и точни инструкции.
После бързо навлече дрехите си, сложи още някои неща в чантата за първа помощ и веднага тръгна към колата си.
Около три часа по-късно докторът и Люси, и двамата доста изтощени, седяха в кухнята пред две големи чаши кафе.
— Уха! — доктор Куимпър пресуши своята и шумно я остави върху чинийката. — Имах нужда от това. Госпожице Айлсбароу, хайде сега да разгледаме факлите.
Люси го погледна. Следите на умората личаха ясно по лицето му и го правеха да изглежда по-възрастен за неговите четирийсет и четири години, черната коса по слепоочията му бе посребрена, а под очите му имаше сенки.
— Доколкото мога да преценя, те ще се оправят. Но искам да знам как стана всичко? Кой приготви вечерята?
— Аз — отвърна Люси.
— Каква беше тя? Подробно.
— Супа от гъби. Пиле с ориз и къри. Десерт от подсладено вино с каймак. Накрая пилешки дробчета и бекон.
— Canapes Diane — неочаквано уточни доктор Куимпър.
Люси се усмихна едва забележимо.
— Да, Canapes Diane.
— Добре, да разгледаме всичко. Супа от гъби — предполагам, от консерва?
— Не, разбира се. Аз я приготвих.
— Вие я приготвихте? От какво?
— Четвъртинка гъби, пилешки бульон, мляко, запръжка от масло и брашно и лимонов сок.
— Аха. Вероятно всеки би казал: „Трябва да е от гъбите“.
— Не беше от гъбите. Аз също ядох малко супа, а съм съвсем добре.
— Да, вие сте съвсем добре. Не съм забравил.
Люси се изчерви.
— Ако искате да кажете…
— Не. Вие сте интелигентно момиче. И вие щяхте да пъшкате там, горе, ако имах предвид това, което си мислите. Както и да е, аз знам всичко за вас. Погрижих се да събера сведения.
— Защо, за бога, сте го направили?
Доктор Куимпър присви строго устни.
— Защото съм си поставил за цел да се информирам за хората, които идват и се установяват тук. Вие сте почтена млада жена, която върши тази работа, за да си изкарва прехраната, и изглежда, преди да дойдете тук, никога не сте имали никакви контакти със семейство Кракънторп. Така че не сте приятелка нито на Седрик, нито на Харолд, нито на Алфред, дошла да им помогне да свършат една малко мръсна работа.