— Той го обича, нали?
— Обичаше го. Естествено, той е дете на негова дъщеря, а не на някого от синовете му. Този факт сигурно е бил от значение. А е и доста добре разположен към Брайън Истли — съпруга на Еди. Разбира се, аз не познавам добре Брайън, а и минаха няколко години, откакто не съм виждал никого от семейството. Учуден съм обаче, че след войната той дълго се застоя без някаква определена работа. Притежаваше качествата, необходими във военно време — смелост, жизненост и склонност да остави бъдещето да се погрижи за всичко. Не смятам обаче, че е постигнал стабилност. Вероятно ще се превърне в човек без цел в живота.
— Доколкото имате представа, съществува ли някаква чудатост у някого от младите?
— Седрик е ексцентричен, един от така наречените бунтовници по душа. Не бих казал, че е абсолютно нормален, но пък кой ли е? Харолд е сравнително праволинеен, не бих го нарекъл особено приятен. Коравосърдечен е, а и винаги е нащрек за големия си шанс. У Алфред има нещо от престъпника. Той е грешник, винаги е бил такъв. Веднъж го видях да взема пари от една благотворителна каса, която държаха във вестибюла. Ето, такива неща. О, да, бедният, той е мъртъв и май че не бива да говоря лошо за него.
— Какво ще кажете за… — Крадък се поколеба — Ема Кракънторп?
— Хубаво момиче, тихо, човек никога не знае какво мисли. Има си свои планове и идеи, но ги пази за себе си. Характерът й е по-силен, отколкото можеш да допуснеш, съдейки по външността й.
— Познавахте, предполагам, Едмънд — сина, който е бил убит във Франция?
— Да. Бих казал, че беше най-добър от всички — сърдечно, весело, симпатично момче.
— Дали сте чували, че се е канел да се жени или че се е оженил за французойка малко преди да го убият?
Доктор Морис се намръщи.
— Като че ли си спомням нещо такова, но беше толкова отдавна.
— Почти в началото на войната, нали?
— Да. Е, бих казал, че ако се беше оженил за чужденка, щеше да съжалява, че е останал жив.
— Съществува основание да се вярва, че го е направил — отбеляза Крадък.
С няколко кратки изречения той запозна доктор Морис с последните събития.
— Спомням си, че видях нещо във вестниците за някаква жена, намерена в саркофаг. Значи е било в Ръдърфорд Хол.
— Имаме основание да смятаме, че тази жена е била вдовицата на Едмънд Кракънторп.
— Чакайте, чакайте — това е удивително! Прилича повече на роман, отколкото на действителна случка. Но кой би искал да убие бедната жена и по какъв начин убийството е свързано с отравянето с арсен в семейство Кракънторп?
— По два възможни начина — отвърна Крадък, — но и двата са абсолютно невероятни. Някой навярно е много алчен и иска цялото състояние на Джосая Кракънторп.
— Голям глупак — заяви доктор Морис. — Ще трябва да плаща безумно високи данъци върху дохода от него.
Глава двайсет и първа
— Гъбите са отвратително нещо! — констатира госпожа Кидър.
През последните няколко дни тя бе направила тази забележка поне десетина пъти. Люси не отговори.
— Аз самата никога не ги докосвам — продължи госпожа Кидър. — Прекалено опасни са. Провидението е било милостиво, щом само един е умрял. Всичките можеха да си идат, а и вие също, госпожице. По чудо сте се отървали.
— Не беше от гъбите — отвърна Люси. — На тях им нямаше нищо.
— Не бъдете толкова уверена — настояваше госпожа Кидър. — Гъбите са опасни. Една отровна гъба сред останалите и готово.
Сред тракането на купи и чинии в умивалника, госпожа Кидър продължаваше да говори:
— Странно как нещата се струпват наведнъж. Най-големият син на сестра ми имаше дребна шарка, а нашият Ърни падна и си счупи ръката, съпругът ми пък целият е в циреи. Всичко за една седмица! Не е за вярване, нали? Същото е и тук — нареждаше госпожа Кидър. — Най-напред това отвратително убийство, а сега и мистър Алфред е мъртъв — отровен от гъби. Бих искала да знам кой ще е следващият?
Люси се почувства малко неудобно от факта, че също би искала да знае.
— Моят съпруг не е съгласен да идвам повече тук — обясняваше госпожа Кидър. — Мисли, че мястото носи нещастие, но аз му казвам, че познавам госпожица Кракънторп толкова отдавна, че тя е много добра и че разчита на мен. А и не бих могла да изоставя горката госпожица Айлсбароу, опитвам се да го убедя, да върши сама всичко в къщата. Трудно ви е, госпожице, с всичките тези подноси.