Тя замълча и след малко добави:
— Стана ми обаче особено приятно, когато разбрах, че в училище най-добрият приятел на сина ми Джеймс е племенникът на Едмънд. Мисля, че Алегзандър прилича много на Едмънд, както вероятно и самата вие сте забелязали. Стори ми се много щастливо стечение на обстоятелствата — Джеймс и Алегзандър да са толкова добри приятели.
Наведе се напред и постави ръка върху рамото на Ема.
— Скъпа Ема, разбирате, че когато чух тази история за убийството, за подозрението, че убитата жена може да е Мартин, с която се е познавал Едмънд, реших, че съм длъжна да дойда и да ви кажа истината. Трябва да информираме полицията. Която и да е мъртвата жена, тя не е Мартин.
— Трудно ми е да възприема, че вие сте тази Мартин, за която ми писа скъпият ми Едмънд — промълви Ема. После въздъхна, поклати глава и се намръщи озадачено. — Не разбирам, тогава вие ли сте ми писали?
Лейди Стодарт-Уест бързо поклати отрицателно глава.
— Не, не, разбира се, че не съм ви писала.
— В такъв случай… Ема замълча.
— Има някой, който се е престорил, че е Мартин, и вероятно е искал да получи от вас пари. Трябва да е било така. Но кой ли е той?
Ема заговори бавно:
— Предполагам, че по онова време е имало хора, които са знаели?
Другата жена сви рамене.
— Навярно е имало. Но аз нямах толкова близък човек. Откакто съм дошла в Англия, никога не съм говорила за това. А и защо е трябвало да чака така дълго? Любопитно, много любопитно.
— Не разбирам. Трябва да видим какво ще каже инспектор Крадък — изведнъж погледна топло посетителката си Ема. — Толкова се радвам, че най-после се запознахме, скъпа.
— И аз също… Едмънд често говореше за вас. Много ви обичаше. Доволна съм от новия си живот, но не съм забравила миналото.
Ема се облегна назад и въздъхна дълбоко.
— Чувствам страхотно облекчение. Откакто започнахме да се опасяваме, че мъртвата жена може да е Мартин, всичко изглеждаше свързано със семейството. Но сега е друго. Истински товар ми падна от раменете. Не знам коя е била горката жена, но не би могла да има нищо общо е нас.
Глава двайсет и трета
Закръглената секретарка донесе обичайния следобеден чай на Харолд Кракънторп.
— Благодаря, госпожице Елис, днес ще си тръгна рано.
— Сигурна съм, че въобще не трябваше да идвате, мистър Кракънторп. Все още изглеждате доста отпаднал.
— Добре съм — отвърна Харолд Кракънторп, но в действителност не се чувстваше така.
„Удивително — размишляваше унило той, — Алфред умря, а старият успя да оцелее. В крайна сметка, на колко е той — на седемдесет и три или на седемдесет и четири?“ Още не се чувстваше в състояние да върши работа, но му се искаше да дойде в службата. Да разбере как вървят нещата. Да провери и да си тръгне. Той се огледа. Богато обзаведеният кабинет, светлата лъскава ламперия, скъпите модерни столове — всичко говореше за благополучие. Точно тук Алфред винаги беше грешил. Ако създаваш впечатление на преуспяващ човек, хората наистина те смятат за такъв. Все още не бяха тръгнали слухове за финансовата му стабилност. Независимо от това, крахът не можеше да се забави много дълго. Само ако вместо Алфред беше умрял баща му, както положително трябваше да стане! Сякаш се хранеше с арсен. Да, ако баща му беше умрял, нямаше да има за какво да се безпокои. И все пак важното беше да не изглежда разтревожен. Да има вид на преуспяващ човек. А не като бедния Алфред, който винаги изглеждаше в лошо настроение, безпомощен, какъвто всъщност беше. Един от онези дребни спекуланти, които никога не могат смело да се впуснат да правят големи пари. Ту с някоя съмнителна банда, ту въвлечен в абсурдна сделка — никога не се остави да го съдят, но винаги беше на ръба. И докъде го доведе всичко? Кратки периоди на охолство и после отново нищета и мизерия. Алфред никога не беше живял е перспектива. Като цяло не можеше да се каже, че смъртта му представлява голяма загуба. Харолд никога не беше обичал особено брат си, а сега, без него, парите, които щяха да дойдат от стария скъперник — дядо му — щяха да са значително повече, след като се разделят на четири, вместо на пет дяла. Много по-добре.