Госпожица Марпъл изразяваше несъгласието си с кротки, успокоителни думи.
— Не, не, вие свършихте много добра работа, мило момче. Наистина много добра работа.
— Така ли? Свършил съм много добра работа? Позволих едно цяло семейство да бъде отровено. Алфред Кракънторп е мъртъв, а сега и Харолд Кракънторп е мъртъв. Какво, по дяволите, става тук? Ето какво бих искал да знам.
— Отровни таблетки — замислено произнесе госпожица Марпъл.
— Да, адски остроумно. Изглеждаха съвсем като онези, които той вземаше. Имаше листче, на което беше напечатано „По предписание на доктор Куимпър“. Оказа се, че Куимпър не ги е поръчал. Използван беше етикет от аптеката. Но и аптекарят също не знаеше нищо за тях. Кутийката с таблетки е пристигнала от Ръдърфорд Хол.
— Сигурно ли е, че е пристигнала от Ръдърфорд Хол?
— Да. Направихме щателна проверка. Всъщност това е кутийката, в която бяха успокоителните хапчета, предписани на Ема.
— Аха. На Ема…
— Да. По нея има отпечатъци от нейните пръсти и от пръстите на двете сестри, както и на аптекаря, който е изпълнил рецептата. Други отпечатъци, естествено, няма. Този, който ги е изпратил, е бил внимателен.
— Успокоителните таблетки са били извадени и заменени с други.
— Да. Ето кое им е лошото на таблетките. Всички си приличат.
— Напълно сте прав — съгласи се госпожица Марпъл. — Много добре помня от младите си години черната микстура и кафявата микстура (това беше сироп против кашлица), също и бялата микстура и розовата микстура на доктор еди-кой си. Хората почти не ги бъркаха. Всъщност знаете ли, в моето село, Сейнт Мери Мийд, все още предпочитаме този вид лекарства. Пациентите винаги искат шише, а не таблетки. Какво представляваха тези в кутийката?
— Аконитин — таблетки, които обикновено се държат в шише с надпис „отровно“ и се разреждат едно към сто за външна употреба.
— Значи Харолд ги е изпил и е умрял — замислено отбеляза госпожица Марпъл.
Дърмът Крадък издаде нещо, наподобяващо стон.
— Не трябва да обръщате внимание на това, че давам воля на чувствата си — каза той. — „Разкажи всичко на леля Джейн“ — ето как се чувствам.
— Много мило от ваша страна и аз особено ценя подобно поведение — подчерта госпожица Марпъл. — Като кръщелник на сър Хенри, чувствата ми към вас са съвсем различни от тези, които изпитвам към всеки друг детектив.
Дърмът Крадък леко й се усмихна.
— Остава обаче фактът, че по всички линии забърках ужасна каша. Тукашният началник на полицията се обажда в Скотланд Ярд и какво става? Пристигам аз и се оказвам кръгъл глупак!
— Не, не! — запротестира госпожица Марпъл.
— Да, да! Не знам кой отрови Алфред, не знам кой отрови Харолд и като капак на всичко, въобще нямам представа коя е била убитата жена! Тази история с Мартин изглеждаше напълно правдоподобна. Сякаш всичко пасваше. А сега какво стана? Появи се истинската Мартин и най-неочаквано се оказа, че е съпруга на сър Робърт Стодарт-Уест. Тогава коя е била жената от хамбара? Един Господ знае. Най-напред се запалвам по идеята, че тя е Ана Стравинска, а после и това отпада…
Госпожица Марпъл го прекъсна с едно от своите характерни леки покашляния, наситени е особено значение.
— Но дали е така? — промърмори тя.
Крадък се втренчи в нея.
— Ами пощенската картичка от Ямайка…
— Да — съгласи се госпожица Марпъл, — но тя не е истинско доказателство. Искам да кажа, че всеки може да получи картичка, изпратена почти отвсякъде. Спомням си госпожа Брайърли, която получи силно психично разстройство. Най-накрая решиха, че трябва да постъпи на лечение в психиатрията. Беше толкова разтревожена децата й да не разберат за всичко това, че взе и написа четиринайсет картички и поръча да бъдат изпратени от различни места в чужбина. В тях им казваше, че мама е заминала на почивка.
Наблюдавайки Дърмът Крадък, тя попита:
— Разбирате ли какво имам предвид?
— Да — отвърна той, загледан в нея. — Ние, естествено, щяхме да проверим тази картичка, ако не съвпадаше толкова добре с историята за Мартин.
— Толкова удобно — промърмори госпожица Марпъл.
— Всичко се връзваше — каза Крадък. — В крайна сметка имахме и писмото, получено от Ема и подписано „Мартин Кракънторп“. Лейди Стодарт-Уест не го е изпращала, но все някой го е направил. Някой, който е възнамерявал да се представи като Мартин и да извлече изгода, ако е възможно, от името на Мартин. Не можете да го отречете.