— И така, Елспет, ясно ти е какво точно искам да направиш?
— Ясно ми е — отвърна госпожа Магликъди, — но искам да ти кажа, Джейн, че ми изглежда малко странно…
— Въобще не е странно — прекъсна я госпожица Марпъл.
— Е, така мисля. Пристигаш в някоя къща и почти веднага питаш дали може да се качиш, ъъъ, до тоалетната.
— Времето е много студено — изтъкна госпожица Марпъл, — а и в крайна сметка, възможно е да си яла нещо, което не ти е понесло и… ъъъ… ти се налага да отидеш до тоалетната. Искам да кажа, че тези неща се случват. Помня как веднъж горката Луиза Фелби дойде да ме види и само за половин час й се наложи да отиде до тоалетната пет пъти — между другото добави госпожица Марпъл. — Причината беше развалено месо, печено в тесто по корнуолски.
— Поне да ми беше казала какво целиш, Джейн — продължаваше госпожа Магликъди.
— Точно това не искам да направя — отвърна й госпожица Марпъл.
— Колко си досадна, Джейн. Първо ме караш да измина целия този път обратно до Англия, преди да…
— Съжалявам — отвърна госпожица Марпъл, — но нямаше друг начин. Всеки момент някой друг може да бъде убит. Да, знам, че всички са нащрек и полицията взема всякакви предпазни мерки, но винаги съществува възможност убиецът да се окаже по-умен, отколкото предполагат. Така че, нали разбираш, Елспет, твой дълг беше да се върнеш. В крайна сметка, възпитани сме да изпълняваме дълга си, нали?
— Да, разбира се — съгласи се госпожа Магликъди. — На младини бяха много строги с нас.
— Вече всичко е наред. А, ето че пристигна и таксито — каза госпожица Марпъл, когато чу слабия звук на автомобилен клаксон пред къщата.
Госпожа Магликъди навлече дебелото си палто в цвят меланж, а госпожица Марпъл се уви добре в многобройните си шалове и шалчета. После двете дами се качиха в колата и потеглиха за Ръдърфорд Хол.
— Кой ли може да идва? — попита Ема, поглеждайки през прозореца, когато таксито премина край него. — Мисля, че е старата леля на Люси.
— Каква досада! — възкликна Седрик.
Беше се излегнал на един голям стол и преглеждаше „Кънтри Лайф“. Краката му почиваха върху камината.
— Кажи й, че те няма вкъщи.
— Като ме караш да й кажа, че не съм вкъщи, дали смяташ, че мога да изляза и да го направя! Или да изпратя Люси?
— Не се сетих за това — отвърна Седрик. — Предполагам, че съм мислел за времето на икономките и прислужниците, ако изобщо сме имали такива. Май че си спомням един прислужник отпреди войната. Имаше някаква история с готвачката, заради която настана голяма шумотевица. Няма ли някоя от онези стари вещици, които идват да чистят къщата?
В този момент обаче вратата отвори госпожа Харт, дошла следобед в къщата, за да излъска съдовете. Влезе госпожица Марпъл, приятно възбудена, цялата увита в шалове и шалчета, придружена от една строга личност.
— Надявам се — започна госпожица Марпъл, поемайки ръката на Ема, — че не се натрапваме. Разбирате ли, вдругиден си заминавам и просто не можех да не дойда да се сбогувам и да ви благодаря още веднъж за добротата ви към Люси. О, щях да забравя. Мога ли да ви представя моята приятелка, госпожа Магликъди. Тя ми е на гости.
— Приятно ми е — каза госпожа Магликъди и погледна много внимателно Ема, а после отмести очи към Седрик, който вече беше станал на крака. В този миг влезе Люси.
— Лельо Джейн, изобщо нямах представа…
— Трябваше да дойда да си взема довиждане с госпожица Кракънторп — обясни госпожица Марпъл, обръщайки се към нея, — която беше много, много мила с теб, Люси.
— По-скоро Люси беше много любезна с нас — уточни Ема.
— Да, наистина — намеси се Седрик. — Използвахме я като роб. Да обслужва болните, да тича нагоре-надолу, да готви разни диетични каши…
Госпожица Марпъл го прекъсна:
— Много съжалявам за вашето заболяване. Надявам се, че вече сте се възстановили, госпожице Кракънторп?
— О, вече сме съвсем добре — отговори Ема.
— Люси ми каза, че сте били много болни. Отравянето е храна е толкова опасно! Разбрах, че е било от гъби.
— Причината е малко загадъчна — поясни Ема.
— Не й вярвайте — намеси се Седрик. — Обзалагам се, че сте чули слуховете, които пълзят наоколо, госпожице… ъъъ…
— Марпъл — помогна му госпожица Марпъл.
— Та както казах, обзалагам се, че сте чули слуховете. Нищо по-добре от арсена не може да причини малко емоции в района.