— Седрик, бих искала да млъкнеш — скастри го Ема. — Знаеш, че инспектор Крадък каза…
— Ха! — възкликна Седрик. — Всеки знае. Дори и вие сте чули нещо, нали? — той се обърна към госпожица Марпъл и госпожа Магликъди.
— Лично аз — отбеляза госпожа Магликъди, — току-що се върнах от чужбина. Завчера — уточни тя.
— А, значи още не знаете за местния скандал. Арсен в яденето с къри, ето какво стана. Басирам се, че лелята на Люси е осведомена за всичко.
— Ами — започна госпожица Марпъл — чух, разбира се, някой подхвърли нещо, но по никакъв начин не исках да ви притеснявам, госпожице Кракънторп.
— Не трябва да обръщате внимание на брат ми — каза Ема. — Той просто обича да кара хората да се чувстват неудобно.
Докато говореше, тя нежно го погледна.
Вратата се отвори и в стаята влезе господин Кракънторп, потраквайки сърдито с бастуна си.
— Къде е чаят? Защо не е готов? Хей, момиче! — обърна се той към Люси. — Защо още не си донесла чая?
— Готов е, господин Кракънторп. Веднага ще го сервирам. Тъкмо подреждах масата.
Люси отново излезе, а господин Кракънторп беше представен на госпожица Марпъл и госпожа Магликъди.
— Обичам да ми бъде сервирано навреме — подчерта той. — Точност и икономия — ето моя девиз.
— Твърде полезен — съгласи се госпожица Марпъл, — особено днес, при големите данъци и какво ли не още.
Господин Кракънторп изсумтя:
— Данъци! Не ми говорете за тези обирджии. Нещастен бедняк — ето какво съм аз. И ще става още по-лошо. Почакай и ще видиш, момчето ми — обърна се той към Седрик. — Когато получиш имението, хващам се на бас десет към едно, че социалистите ще ти го вземат и ще го превърнат в благотворителен център или нещо подобно. И ще прибират целия ти доход, за да го поддържат.
Люси се появи отново с подноса с чая, следвана от Брайън Истли, който държеше още един поднос със сандвичи, хляб с масло и кейк.
— Какво е това? Какво е това? — господин Кракънторп изследваше подноса. — Кейк с глазура? Празник ли има днес? Никой нищо не ми е казал.
Лицето на Ема леко порозовя.
— Доктор Куимпър ще дойде на чай, татко. Днес има рожден ден.
— Рожден ден? — изсумтя отново старецът. — И какво, като има рожден ден? Рождените дни са за децата. Никога не броя рождените си дни и няма да позволя на никого да ги празнува.
— Много по-евтино е — съгласи се Седрик. — Спестяваш пари от свещите за тортата.
— Стига, момче — смъмри го господин Кракънторп.
Госпожица Марпъл се ръкуваше с Брайън Истли.
— Разбира се, чувала съм за вас от Люси. О, Боже, така силно ми напомняте за някого, когото познавах в Сейнт Мери Мийд. Това е селото, където живея от дълги години. Казваше се Рони Уелс — синът на адвоката. Някак си не успя да свикне, когато влезе в бизнеса на баща си. Замина за Източна Африка и започна да се занимава с превозване на лодки с товари по езерото Виктория. А дали не беше Албърт? За съжаление не успя и пропиля целия си капитал. Много неприятно. Не ви е някакъв роднина, предполагам? Приликата е толкова голяма.
— Не — отвърна Брайън, — мисля че нямам роднини с фамилия Уелс.
— Беше сгоден за едно много симпатично момиче — продължи госпожица Марпъл. — Много разумно. Тя се опита да го разубеди, но той не я послуша. Разбира се, сгреши. Жените притежават здрав разум, когато въпросът опре до пари. Не чак за сложни финанси. Никоя жена не разбира от това, така казваше скъпият ми баща. Става дума за най-обикновени лири, шилинги, пенита. Какъв хубав изглед имате! — добави тя, като се приближи до прозореца и погледна през него. Ема я последва. — Толкова голям парк! Колко живописно изглежда добитъкът на фона на дърветата. Човек никога не би помислил, че се намира сред града.
— Ние сме един анахронизъм — обясни Ема. — Ако сега прозорците бяха отворени, щяхте да чуете шума на градския транспорт.
— О, разбира се. Шум има навсякъде. Дори и в Сейнт Мери Мийд. Сега сме съвсем близо до едно летище, а как прелитат отгоре тези реактивни самолети! Много е страшно! Неотдавна две от стъклата на малкия ми парник се счупиха. Била премината звуковата бариера, или нещо такова, но никога няма да разбера какво точно означава това.
— Наистина е съвсем просто — намеси се с приятен глас Брайън, като се приближи към тях. — Разбирате ли, ето как става…
Госпожица Марпъл изпусна чантата си, а Брайън учтиво я вдигна. Междувременно госпожа Магликъди се приближи до Ема и промърмори измъчено: