— Да — каза тя. — Видяла ви е, разпозна ви и ще се закълне в съда. Струва ми се, не се случва често някой наистина да види как се извършва престъпление. Разбира се, обикновено се търсят косвени улики. Но в този случай условията бяха твърде необичайни. В действителност е имало очевидец на престъплението.
— Подла стара вещица! — изръмжа доктор Куимпър и се хвърли към госпожица Марпъл, но този път Седрик го хвана за рамото.
— Значи вие сте дяволът убиец, така ли? — каза той, като го обърна към себе си. — Никога не съм ви харесвал, смятах ви за опак човек, но Господ ми е свидетел, въобще не съм ви подозирал.
Брайън Истли бързо се притече на помощ на Седрик. От по-отдалечената врата в стаята влязоха инспектор Крадък и инспектор Бейкън.
— Доктор Куимпър — каза Бейкън, — трябва да ви предупредя…
— По дяволите вашето предупреждение — прекъсна го Куимпър. — Мислите ли, че някой ще повярва на думите на две стари жени? Чувал ли е някой подобни глупости за някакъв влак?
Госпожица Марпъл отговори:
— Елспет Магликъди незабавно съобщи на полицията за убийството на 20 декември и даде описание на мъжа.
Неочаквано доктор Куимпър сви рамене:
— Дяволски късмет!
— Но… — започна госпожа Магликъди.
— Замълчи, Елспет! — смъмри я госпожица Марпъл.
— Защо ще искам да убивам съвършено непозната жена? — попита доктор Куимпър.
— Тя не е била непозната за вас — отвърна инспектор Крадък. — Била ви е съпруга.
Глава двайсет и седма
— Виждате ли — каза госпожица Марпъл, — наистина, както подозирах, всичко се оказа много, много просто. Възможно най-простият начин да извършиш престъпление. Толкова много мъже убиват съпругите си.
Госпожа Магликъди погледна госпожица Марпъл и инспектор Крадък.
— Ще ви бъда благодарна, ако ми дадете малко повече информация.
— Той е видял своя шанс да се ожени за богата жена, за Ема Кракънторп — започна да обяснява госпожица Марпъл. — Само че не е можел да го направи, защото вече е бил женен. Били са разделени от години, но тя не му давала развод. Този факт съвпадаше чудесно с разказа на инспектор Крадък за момичето на име Ана Стравинска. Тя имаше съпруг англичанин, така е казала на една от своите приятелки, а беше и много набожна католичка. Доктор Куимпър не би рискувал да се ожени за Ема и да се стигне до двубрачие, ето защо решава, тъй като е безразсъден и хладнокръвен човек, да се освободи от жена си. Идеята да я убие във влака и по-късно да постави тялото й в саркофага наистина е била доста умна. Възнамерявал е тя да бъде свързана със семейство Кракънторп. Преди това изпратил писмо до Ема, което да изглежда написано от Мартин. Преди да загине, Едмънд Кракънторп споменал, че възнамерява да се жени за тази жена. Ема вече била споделила с доктор Куимпър за брат си. После, когато открили мъртвата, той я насърчил да отиде в полицията и да разкаже всичко.
Искал е мъртвата жена да бъде смятана за Мартин. Мисля, че вероятно е научил за разследванията на френската полиция в Париж около Ана Стравинска. Ето защо уредил да пристигне картичка от Ямайка, изпратена от нея.
Лесно успял да си уреди среща с жена си в Лондон, за да й разкаже за намерението си да се помирят и да я покани да дойде и да „се запознае с неговото семейство“. Няма да говорим за следващата част, която е твърде неприятна. Той, разбира се, е бил алчен човек. Когато се замислил за данъците и за факта, че те чувствително намаляват дохода, започнал да мисли, че ще е по-добре да има значително по-голям капитал. Може вече да се е бил сетил за това, преди да убие жена си. Както и да е, започва да разпространява слухове, че някой се опитва да отрови стария Кракънторп, за да подготви почвата, и завършва, като дава арсен на цялото семейството. Не толкова много, естествено, защото не е искал старият господин да умре.
— Все още не разбирам как е успял — учуди се Седрик. — Нямаше го в къщата, когато кърито се приготвяше.
— Но тогава в кърито не е имало арсен — обясни госпожица Марпъл. — Той го е прибавил после, когато го е отнесъл за изследване. Вероятно преди това е сложил арсена в каната с коктейла. После, в качеството му на медицинско лице, му е било съвсем лесно да отрови Алфред Кракънторп, както и да изпрати таблетките на Харолд в Лондон, застраховайки се предварително, като му е казал, че повече няма нужда от тях. Всичко, сторено от него, е дръзко и безочливо, жестоко и алчно и аз наистина ужасно много съжалявам — завърши госпожица Марпъл, гледайки страховито, както само една възрастна дама може да гледа, — че премахнаха смъртното наказание, защото съм убедена, че ако има някой, заслужаващ да бъде обесен, то това е доктор Куимпър.