— Отлична идея — заяви Джулио. Забелязах, че се е понапил. — Ако имаше начин да предвиждаме тези неща, можехме да организираме туристически посещения на прокълнати места. „Елате в замъка на Влад и се запознайте с Дракула! Появява се само за три дни и при подходящи метеорологични условия.“ Може да е предварително планирано събитие като затъмнението сега!
— Идеята изобщо не ми харесва — намеси се Джина. — Баба ми е от Салерно и има подобни виждания. Винаги ме е било страх от тази старица.
— Майка ти явно го е наследила от нея — отбеляза Джулио. — Питам се от каква случайна комбинация от форми на пейзажа и зли духове се е пръкнала.
— Не смей да говориш срещу майка ми! — изсмя се Джина и го замери с възглавничка.
Прекратихме разговора по взаимно съгласие. На Силвиу вече не му се спореше. Сигурно имаше чувството, че науката се е трансформирала в суеверие, но не можеше да разбере как е станало. Сега обаче беше уморен и вероятно не разсъждаваше както трябва. Всички бяхме уморени. Като видя, че губим интерес, домакинът ни показа стаите.
С Хелън влязохме в малката спалня и докато разопаковахме багажа, започнахме една от онези безсмислени кавги, които избухват без причина и продължават, въпреки усилията и на двете страни да ги прекратят. След известно време и двамата замълчахме неловко. Хелън седеше пред малката тоалетка и разресваше косата си. По едно време ме погледна в огледалото и каза:
— Знаеш ли, Чарлз, не ми харесва, когато правиш така.
— Когато правя как?
— Когато си потъркваш устата отстрани по този начин. Ти току-що започна и съм сигурна, че го правиш, за да ме дразниш, но ми изглежда твърде зловещо.
— Не осъзнавах, че изобщо правя нещо.
Тя ме изгледа изпитателно, после се обърна към огледалото и продължи да разресва косата си с дълги, равномерни движения.
Настроението ми, което беше доста добро, въпреки трудната ситуация, изведнъж се влоши. Хвърлих дрехите си на стола и закрачих безцелно из стаята. Питах се какво ме беше прихванало, та изобщо да предприемам това пътуване. Онова, което вчера бе започнало като безобидно приключение, сега изглеждаше най-глупавото и изнервящо нещо на света. Чудех се защо, по дяволите, съм се съгласил да пътувам заедно с Джулио и Джина, младоженците, които постоянно се опипваха, и Силвиу, този педантичен, мълчалив и скучен човек. Дори Хелън, обикновено приятна компания, тази вечер беше раздразнителна и непристъпна.
Сега, сякаш за да налее още масло в огъня, тя отново се обади:
— Чарлз, за стотен път ти казвам, престани да се промъкваш така зад мен, моля те.
Премълчах пиперливия отговор, който ми дойде, и влязох през късото коридорче в банята.
Въпреки че беше почти полунощ, реших да се обръсна. Банята беше старомодна, с мивка с два крана, вана на крачета и приставка за душ, свързана с чешмата чрез смесител за насочване на струята. Самата стая беше с чамова облицовка, неравномерно боядисана в бяло. Последната дъска, в основата на ваната, почти до стената, беше малко по-къса от останалите и там се образуваше квадратна дупка със страна трийсетина сантиметра. Бръкнах вътре и опипах. Дупката беше твърде малка, за да побере нещо по-значително, но явно все пак бе оставена, за да се сложи нещо в нея. Загледах я замислено. После се изправих и погледнах бръснача, който бях извадил от коженото му калъфче. Завъртях го така, че светлината от закачената на стената газена лампа се отрази в него, и в същия момент си помислих: „Знам по-добър номер“, макар че нямах представа откъде съм го чул или какво означава.
Погледнах през прозорчето. Навън цареше почти пълен мрак, но мърлявата белезникава мъгла се носеше на дълги повлекла̀, сякаш протягаше пръсти да хване нещо. Погледах известно време така, после въздъхнах и продължих да се бръсна.
След като свърших, прибрах бръснача в калъфа и се върнах в спалнята.
Хелън беше приключила с ресането и сега сваляше грима си с восъчен крем.
Изглеждаше бледа и не много привлекателна, с удължено лице, което се виждаше леко изкривено в огледалото. Загледах я и си помислих: „Човек с такова лице може като нищо да убие някого, докато спи, и няма да му мигне окото. Обаче аз знам по-добър номер.“ Звучеше ми като лайтмотива на някой разказ, но да ме убиеш, нямах представа откъде ми беше хрумнало. Може би по-късно щях да се сетя.
През нощта имах кошмар. В съня ми ме обхвана зловещо предчувствие и изтичах по коридора до стаята на Джулио и Джина. Двамата бяха мъртви. Някой беше отсякъл главите им. Или пък те самите си ги бяха отсекли. Само че, ако беше така, как главите бяха сменили местата си: неговата до нейното тяло и нейната до неговото? В съня си зададох този въпрос на Джулио. Главата му се усмихна и каза: