3.
Приземих кораба, отворих херметичните люкове и влязох в голямото метално помещение, което служеше за приемна станция на астероида. Там ме чакаше някакъв мъж, брадат, по-възрастен от мен, може би около трийсет и пет, с черен панталон, моряшка фланелка на сини и бели райета и черно моряшко кепе.
— Добре дошъл на Манитори — поздрави ме той. — Казвам се Хенк. Моля, елате с мен.
Излязохме в коридор, качихме се един етаж по късо стълбище, после — друг коридор. Той спря пред една врата и я отвори.
— Тук ще се настаните. Има приготвени чисти дрехи. Почетните гости винаги се обличат официално за вечеря. Губернаторът ще дойде по-късно в столовата.
Стаята беше просторна и луксозно обзаведена. На голямото, ниско легло имаше оставени дрехи — бяло копринено сако и бял спортен панталон.
От едната страна имаше баня с бели плочки и вана колкото малък басейн. Такова нещо нямаше на нашите кораби. Взех си дълга, приятна баня, обръснах се гладко и се облякох. Хенк дойде, за да ме заведе на вечеря.
Столовата беше като банкетна зала. Ореховата облицовка сигурно струваше цяло състояние, да не говорим за кристалните полилеи.
Имаше дълга маса и пет места с поставени съдове и прибори. Четирима души вече се бяха настанили. На челното място седеше плешив старец с голяма брада — очевидно домакинът. Приближих се и му подадох ръка.
— Казвам се Нед Флечър. Много ви благодаря, че ми позволихте да кацна на вашата планета.
— Добре сте ни дошъл — поздрави ме той. — Аз съм Смит и съм собственик на този малък планетоид, който наричаме Манитори. Хората тук често ме наричат „Губернатора“. Заповядайте, седнете, господин Флечър.
Седнах на мястото, което ми посочи.
— Сигурно ви прави впечатление, че повечето места около масата са празни. Аз обичам компанията, но тук рядко идват външни гости. Нека да ви представя сътрудниците си, доктор Хана и капитан Лопес. А това е дъщеря ми, Вера.
Вера беше дребничка, с къдрава червеникаво-кестенява коса и черти, издаващи остър ум и жизненост. Беше привлекателно момиче около двайсетте. Носеше къса вечерна рокля от светлозелен шифон. По-късно научих, че роклята е от Париж, макар че Вера никога не беше ходила там. Тя ме погледна, усмихна се леко, тъжно, и отмести очи. По-късно обаче забелязах, че пак скришом ме гледа.
Последвалото угощение би било забележително и на Земята, но тук, сред астероидите, граничеше с чудо. Хенк и още един мъж, също с моряшка фланелка на бели и сини райета, сервираха ястие след ястие. Въпреки че бяха доста сръчни, двамата не изглеждаха много в час. Движеха се малко като зомбита — черта, която по-късно щях да си спомня. Капитан Лопес беше дребен мъж с маслинов тен. Имаше тънки мустачки по ръба на горната устна и носеше прясно изгладена жълтеникаво-кафява униформа без отличителни знаци. Той не приказваше много.
Докато хапвахме супата от раци, доктор Хана се разприказва. Беше мъж на средна възраст, с гъста черна коса и яки космати ръце, които леко трепереха. Каза ми, че отговарял за здравеопазването на Манитори, но това не било основното му занимание. През повечето време извършвал научни изследвания. Не спомена от какво естество.
— Много ни е приятно да видим ново лице — заключи Смит след вечерята. — Най-вече на Вера, сигурен съм. Тя не общува с много млади хора тук. Господин Флечър, можете да останете колкото искате, стига да го позволява натовареният ви график. Стаята и всичко, което можем да ви осигурим, са на ваше разположение.
— Много любезно от ваша страна, господине. Благодаря!
— Чудесно! Можете спокойно да се разхождате из цялата база. Манитори е прекрасна малка планета. Всичко е много добре изпипано. Вера с удоволствие ще ви разведе. Ще видите, че някои райони са означени като забранени за външни лица. Това е за безопасност на малкото ни външни посетители. Забранените зони са свързани с енергията, която ни захранва.
4.
Легнах си рано. На другия ден излязох да се разходя из планетоида. Където и да погледнех, обзавеждането беше скъпо, красиво и реалистично. Имаше достатъчно неравности и неправилни контури, за да те убедят, че този свят се е появил естествено, а не е създаден от човек. Възхищавах се на сложните решения, комбинирането и поддръжката им. Останах един ден, после — още един. Толкова съвършен бе този малък свят, че ми беше трудно да се отделя от него.