Вера често ми правеше компания. Разхождахме се по сухите пожълтели ливади в лятната горещина. Тя издейства специално разрешение от баща си да направи за мен гръмотевична буря с метеогенератора. Предизвика пухести купесто-дъждовни облаци с лилави дъна, натрупани един върху друг като огромни наковални с обли форми. Имаше ярки, разклонени мълнии, продължителен гръмотевичен тътен, после дъжд и накрая мъгли.
Хукнахме в поройния дъжд, със залепнали по телата мокри дрехи и приведени срещу фучащия вятър. Добрахме се до групичка дървета, като се хлъзгахме и падахме със смях в разкаляната трева. Разтреперани, се притиснахме един до друг под един огромен дъб, докато стихията се вихреше около нас, притискахме се силно, за да се стоплим. Женското присъствие на Вера бе адски възбуждащо. Наложих си да не мисля за това. Смит беше много богат човек. Бях сигурен, че има по-велики планове за дъщеря си от това, да я омъжи за обикновен космически пилот.
Едно нещо ме притесняваше на това място. Дори с най-съвременните енергийни източници и автоматично оборудване, не виждах как е възможно толкова малко хора да поддържат толкова сложна система.
Тук имаше нещо странно. Много ми се прииска да надникна в енергийната станция. Входът обаче се намираше върху малко възвишение, ограден с бодлива тел.
Вечерта Хенк ми донесе чисти дрехи и оправи леглото.
— Хенк, каква е работата тук? — попитах го. — Защо е забранен достъпът до енергийната станция?
— Не мога да говоря за това.
— Тогава ще попитам Губернатора.
— На ваше място не бих го направил.
— Защо? Какво става тук?
Хенк ме погледна изпитателно за няколко секунди.
— Добре, ако толкова много искате, ще ви покажа.
— Да, искам.
— Много добре. Но не сега.
— Кога?
Хенк помисли за момент, преди да отговори:
— Ако успеете да се измъкнете незабелязано, елате при метеогенератора зад енергийната станция утре в 15 часа, когато другите са в почивка.
5.
Астероидът се управляваше по много точен земен график и светлината и температурата се регулираха по него. Всяка вечер слънцето залязваше, температурата спадаше, появяваше се роса, мръкваше се. Сутринта малкото изкуствено слънце изгряваше и скоро наставаше суха средиземноморска жега, започваше да ти се приспива и ти се приискваше да си почиваш в прохладната стая. Аз обаче се отърсих от летаргията и, както всеки ден, излязох на разходка.
Навън не срещнах никого. Хенк ме чакаше сред групичка дървета зад енергийната станция.
— Сигурен ли сте, че искате да го направите? — попита ме. — Може да видите нещо неприятно.
— Сега вече окончателно събудихте любопитството ми.
— Добре, господин Флечър. Елате с мен!
Минахме през врата, изсечена в склона, която водеше направо в енергийната станция. Слязохме по каменно стълбище в подземен коридор. Бледи крушки на тавана осветяваха пътя. Стигнахме в сърцето на станцията, в оперативния сектор.
Хенк ме въведе в малко помещение и отвори едно тясно прозорче на стената. Погледнах през амбразурата и видях голяма амфитеатрална зала. Отначало си помислих, че е някакво училище. Имаше множество пейки с маси пред тях. На пейките седяха мъже и се взираха в монитори. Всички носеха фланелки на черни райета, черни панталони и черни кепета.
Отначало не разбрах какво правят. Помислих, че гледат снимки на екраните. После забелязах, че мониторите показват постоянно променящи се графики. Между пейките напред-назад ходеха униформени мъже, с ръце зад гърба и властно поведение. Очевидно бяха надзиратели.
Забелязах също, че всеки от тези мъже носи малък, тънък камшик. Когато преценеше, че някой от работниците не се стараеше достатъчно, надзирателят го докосваше по рамото с камшика. Камшиците явно бяха електрически, защото едно докосване беше достатъчно.
— Какво правят? — попитах Хенк. — Какво става тук?
— Хората пред мониторите са психороби. Те поддържат цялата система на планетоида.
— Как?
— Мисловното им усилие, комбинирано и синхронизирано от машините на доктор Хана, захранва повечето ефекти, които виждате на тази планета. Психоробите са построили, в буквалния смисъл, почти всичко тук.
— С ума си? Невъзможно!
— Доктор Хана е намерил начин да използва принципите на телепатията и психокинезата. Можем да превръщаме директно мозъчната енергия в сила.
— Сила ли? Да не би да имате предвид електричество?