Хенк поклати глава:
— Силата, която се произвежда от съвместното умствено усилие, не прилича на никоя друга, известна на човечеството.
Звучеше като пълна фантасмагория. Въпреки това системата изглеждаше ефикасна и зловеща.
— Върху какво работят онези хора? — попитах, като посочих осем мъже, седящи заедно пред една маса и втренчени всеки в своя монитор.
— Те отговарят за градинската ограда. Всички стени, дори възвишенията на планетата се строят и поддържат изцяло с умствен труд. Господин Смит много се гордее с това.
— Не изглежда да им е много приятно — отбелязах.
— И на вас няма да ви е приятно, ако по цял се взирате в монитора и си представяте хълм или градинска ограда.
— Ами онази групичка?
— Те правят облаците в небето. Останалите групи си представят и поддържат други елементи от пейзажа.
Отново огледах приведените над мониторите мъже, с изпънати лица и напрегнати тела.
— Изглежда адски тежък труд.
Хенк кимна:
— Това изцежда волята ти. Такъв ефект имат адските машини на Губернатора. По цял ден седиш на компютъра. Това е постоянно изпитание на волята. И няма кръшкане. Надзирателите следят нивото на съсредоточаване с измервателните си уреди и могат да преценят какво усилие полагаш. Ако се отпуснеш, веднага следва наказание. Не е забавно, уверявам ви. Елате, от тук се вижда по-добре.
6.
Минахме по тъмния подземен коридор и пак излязохме на светло. Заобиколихме хълма, докато стигнахме малка горичка. Седнахме на сянка.
— Това ли е единственото, което правите? Не ви ли дават почивка?
— О, имаме по няколко часа свободно време — отговори Хенк. — Разбира се, не могат да ни забранят да спим, освен ако не искат да ни убият, а това не им е изгодно, поне докато не пристигнат нови попълнения. Но ни отнемат всичко чрез най-жестоките наказания, известни на човечеството — дори още по-жестоки, защото са рафинирани и психически. Имам предвид жестокостта да принудиш човек да мисли задълбочено и крайно съсредоточено за нещо, за което не иска да мисли, и така с часове, ден след ден, седмица след седмица.
— Как са попаднали тук тези мъже?
— Някои са вербувани от различни градове в Америка. Други са взети от катастрофирали космически кораби. Отначало не беше толкова зле. Господин Смит ни даваше да почиваме в неделя и понякога в събота работехме само до обяд. Можехме да гледаме филми и дори ни осигуряваше жени от космическите бордеи, които обикалят колониите. Не казвам, че е било приятно, но беше много по-добре от сега. Започнахме да губим персонал и господин Смит не можеше да го попълва достатъчно бързо. Сега се налага да работим почти непрекъснато. Иначе цялата система ще се разпадне.
Хенк въздъхна. Лицето му бе измъчено и мрачно.
— Преди инцидента беше приятно след цял ден напрежение просто да не мислиш за нищо. Или да се отдадеш на собствените си мисли. Представях си родното място — в Мейн, близо до канадската граница. Обичах да си спомням за утрините, когато слънцето изгрееше над високите ели и целият свят изглеждаше зелен и светъл. Мислех и за други неща. Но сега няма време за това. Ние го предупреждавахме. Той все обещава да направи нещо, но не виждам как ще стане. Вече не идват нови попълнения, а тези, които сме останали, няма да издържим още дълго.
— Ти защо не си при другите?
— Силите ми се изчерпиха и затова ме оставят без наблюдение. Мислят, че не съм в състояние да комуникирам. Обаче аз ги измамих, запазил съм си способността да говоря и мисля. Загубих обаче другите. Всички тези години в психомашините унищожиха обвивките на невроните ми и повредиха цели дялове от мозъка ми. Преди бях доста добър по математика. Сега си спомням само формулата за обиколка на окръжност. E=mc2, така ли беше?
— Виж, разбирам, че сте в ужасна ситуация. Веднага щом се върна на Земята, ще уведомя властите и ще се погрижа да бъдат взети някакви мерки.
— Убеден ли сте?
— Да, разбира се.
— Защо си мислите, че ще се върнете? Първите няколко вечери сте гост на Хенк. Той ще ви използва, докато се изчерпи тръпката от срещата с нов човек.
— И после какво?
Преди Хенк да отговори, чухме стъпки. Капитан Лопес идваше към нас, като потупваше с жокейска пръчка по безупречно изгладения си панталон.
— Господин Флечър, изрично ви бяхме помолили да не влизате в енергийната станция. Хенк явно е забравил за камерите. Нали, Хенк?