Хенк се сви уплашено и не отговори.
— Сега видяхте нещо, което не трябваше да виждате — продължи Лопес. — Елате с мен, господин Флечър.
Направих крачка назад и стиснах юмруци. Лопес се изсмя. Страничният му кобур бе отворен. Ръката на капитана беше на ръкохватката на пистолета. Сякаш ме предизвикваше: „Хайде да видим дали си достатъчно бърз!“ Изглеждаше доста уверен и предположих, че има основание.
Лопес извади пистолета и ме поведе към енергийната станция. Вкара ме пак в стаичката.
— Чакай тук!
— Какво ще правите с мен?
— Нищо прекалено драстично, бъди спокоен. Искам да ме изчакаш тук, докато се посъветвам с доктор Хана и Губернатора.
Лопес излезе и ме заключи вътре. Седнах и зачаках съдбата си.
7.
Оставиха ме така само няколко часа. Това не е дълго.
Обаче, казвам ви, нервите ми бяха изопнати. Мислех си, че не беше много разумно да се подчиня без съпротива на Лопес. Каквото и да станеше, нищо хубаво не ме чакаше тук. Можеха да ме убият, да съобщят, че съм излетял, и да пуснат кораба ми на автопилот. Нямаше мърдане.
По едно време дойде Лопес и ме изведе. Попитах къде отиваме, но той отговори, че не ми е позволено да задавам въпроси.
Държеше пистолета изваден, сякаш очакваше отчаяни действия. Наистина, бях готов да го нападна, но нямаше смисъл да се самоубивам. Надявах се, че по-късно ще имам по-добра възможност.
Заведе ме в голямото помещение, където веднага след пристигането ми бяхме вечеряли със Смит. Губернатора беше там, строг и заплашителен в голямото кресло, с разперена върху гърдите брада, като някакъв древен пророк. Вера също бе там, с черен панталон и блуза. Изглеждаше малко смутена.
— Седнете, господин Флечър — каза Смит. Гласът му не издаваше нищо. — Изглежда, че сте се интересували от семейните ни тайни.
— Моля за извинение. Няма да издам на никого тайните ви. Просто ми беше любопитно.
— Начинанието, над което работя, е твърде важно, за да позволя един пришълец да го провали. Имах доста зловещи планове за вас, господин Флечър. Обаче дъщеря ми ми каза голямата новина.
— Нед — заговори Вера, — няма смисъл да пазим плановете си в тайна, след като вече си видял енергийната станция. Трябваше да почакаш, миличък. Но няма значение. Вече казах на татко, че смятаме да се оженим.
И до днес съм горд, че запазих самообладание. Съвсем спокойно казах:
— Мила, съжалявам, че баща ти трябваше да научи по този начин.
Приближих се към нея. Тя се изправи и се притисна до мен.
— Добре се справяш, тикво — прошепна ми. — Продължавай!
— В такъв случай, Нед, май ще е уместно да си говорим на „ти“ — каза Смит. — Наричай ме Седрик. Вера ми каза, че е било любов от пръв поглед. Че двамата, така да се каже, сте се обрекли един на друг още първата вечер. Това е единственото, което ме кара да ти имам доверие.
Изправи се и се приближи към мен.
— Нед, това, което правя тук, е много важно. Не само за мен, а и за цялото човечество. Ще ти обясня, когато му дойде времето. Обещаваш ли, че няма да ме предадеш?
— Разбира се. Обещавам — отговорих.
Бях в безизходна ситуация. Какво друго бих могъл да кажа? И все пак това още гложди съвестта ми.
— Много добре. По-късно, след вечеря, ще ти разкажа за плановете си.
8.
— Доста си схватлив — отбеляза Вера, след като останахме сами.
— Защо го направи?
— Това беше единственият начин да ти помогна. Двамата с теб имаме обща кауза. Ти искаш да се махнеш от тук, нали? Аз също. Да, дъщеря съм му. Но той е прекалено властен баща. Целия си живот съм прекарала тук. Копнея да отида на Земята и да живея нормално. Обаче Смит е самотен без мен, все измисля причини да не ме пусне. Жал ми е за него, но трябва да се махна от това място, Нед.
— Добре. Ето какво ти предлагам. Ти ще ми помогнеш да се добера до кораба, а аз ще те закарам където пожелаеш.
— Чисто делова сделка — съгласи се Вера, — но, докато сме тук, ще трябва да се държиш, сякаш наистина сме влюбени.
— Ти също.
Тя ме изгледа особено:
— Ще се справя. Не си чак толкова зле.
После излезе.
Тази вечер и в течение на следващите дни научих, че Седрик Смит е родом от Тексаската република, където работел в една от големите памучни фабрики. Доказал се като отличен бизнесмен. Израснал бързо в йерархията и след няколко години бил управител на цялата фабрика, подчинен единствено на собственика, господин Додс. Неочакваното отваряне на аржентинския пазар под управлението на Лопес де Арагон за тексаските памукопроизводители открило пред Смит нови възможности. Започнал собствен бизнес, открил фабрика в Буенос Айрес, после втора — в Мендоса, след това трета. След пет години имал верига от фирми по цялото западно полукълбо.