Страшно забогатял и се преместил на карибския остров Доминика, където либералното данъчно законодателство и охолният живот под управлението на внука на императрица Жозефина можели да изкушат всеки бизнесмен на света.
Подобно на много хора като него, Смит искал да остави името си в историята. Бил достатъчно богат, за да си позволи да колекционира произведения на изкуството — този винаги надежден начин за развлечение на лишени от талант богаташи. Можел да основе библиотека, болница, дори университет. Обаче не избрал никоя от тези възможности. Човек с голяма далновидност и известни мегаломански наклонности, Седрик решил да се премести на самата граница на достъпния космос.
Дълги години с доктор Хана работели по проекта за добиване на психоенергия. Решил, че ще е най-добре да го реализират далеч от ограничаващите земни закони — в космоса, където никой не можел да му търси сметка.
Верен на стила си, Смит потеглил с цяла експедиция. Цели десет кораба за далечни полети изнесли екипировката му в астероидния пояс. Агентите му вече били набелязали подходящо парче скала. Било не по-голямо от петнайсет километра в диаметър — малка планета, много удобна за обитаване от хора. Необходимата гравитация се осигурявала от ракетно-опосредствано въртене. Вода можели да добиват от парчетата праисторически лед в астероидите, а кислорода — от водата.
Смит докарал къщата си от Земята, като я транспортирал на части и сглобил на място. Така били поставени основите на сегашното му просторно, луксозно имение.
Седрик взел на астероида също жена си, Луела, и малката си дъщеричка Вера. Луела Смит се опитала да се адаптира, но астероидите били свят за мъже — една жена нямало какво да прави там. След малко повече от две години била победена от меланхолията и носталгията, която доктор Хана не могъл да излекува.
Вера израснала тук, като постоянно си мечтаела за далечната Земя; молела се за деня, когато ще може да се махне, далеч от безумните експерименти на баща си и атмосферата на фанатизъм и злокобност, обгръщаща като облак този малък свят. Отчаяно искаше да се махне. А аз бях първият й шанс да го направи. Аз също отчаяно исках да се махна. Освен това Вера беше доста сладка.
9.
С Вера се размотавахме като влюбени гълъбчета; преструвахме се за пред останалите, забавлявахме се и планирахме бягството си. Научих, че вратата към космодрума е запечатана. Корабът ми беше там. Само Смит имаше достъп до него. Трябваше да почакам, докато Вера намери начин да се вмъкнем.
Един ден след вечеря Смит ме повика в кабинета си.
— Нед, все още си на изпитателен срок, но имаш всички шансове да станеш един от нас. Искам да ти покажа всичко, за да имаш пълна представа какво става тук. Нагърбили сме се с изключително важна мисия. Важна не само за нас, а и за Америка и целия човешки род.
Смит и доктор Хана бяха убедени, че следващият голям скок на човечеството ще е в областта на психоенергията. Последните експерименти с телепатия и телекинеза на Земята им бяха показали посоката. Всички опити обаче се правили с индивидуални субекти, работещи самостоятелно. Така не можеш да генерираш достатъчно психоенергия, обясни Смит. Необходимо било колективно усилие. Група проводници, работещи заедно, под ръководство и чрез машини за насочване. Само така можел да се направи пробив към ново измерение на енергията.
Техническите подробности ми бяха непонятни. Смит обясни, че Хана бил усъвършенствал методите за компютърно генерирани силови линии, които на практика привличали разума в компютъра и му помагали да се концентрира върху определена тема. Измервателни устройства следели вълновата активност на мозъка и показвали на надзирателите кой от психоробите не полага достатъчно старание. Сътрудничеството и синхронизацията между умовете били жизненоважни, ако искаш да получиш истинска енергия. Без допълнителни мерки генерираните по този начин психообекти просъществували за твърде кратко време. Те обаче били „реални“ във физичния смисъл — отговаряли на всички критерии за материално съществуващи обекти.
Въпреки че били реални обаче, изглеждало че принадлежат към друго измерение на пространство-времето. Ако не се захранвали постоянно от психоробите, те изчезвали в това хипотетично друго измерение. Можело да е четвърто измерение или някое по-висше. Единственият начин да се премине там било чрез психоенергията.