— Да чуем.
— Отворете люковете и се предайте, и двамата. В замяна ще станете пълноправни съдружници с мен и колегите ми. Няма да ви задължавам с нищо друго, освен да останете на планетата, докато не се разберем, че можете да си тръгнете. Тук командвам аз и съм упълномощен да сключвам законни бракове. Можете да заминете за меден месец на някоя от съседните частни планети, стига капитан Лопес да дойде с вас, за да сме сигурни, че ще се върнете.
— Не ме устройва — отговорих аз.
— Съветвам те първо да помислиш. Може би трябваше да ти обясня всичко от самото начало, но не е толкова лесно. Освен това кой си ти, че да ти се оправдавам? Както и да е, поставихте ме пред свършен факт. Одобрявам връзката ви. Давам ви бащината си благословия. Преди това обаче ме изслушайте.
— Добре, казвай.
— Предполагам, че в твоите очи тази малка планета и това, което правя, е нещо лошо. Сигурно го възприемаш като безсърдечна експлоатация на по-слабите от по-силните.
— Това е доста точно определение. Сега да не би да ме убеждаваш, че не е вярно?
— Не. Но го правя с велика цел. Флечър, имаш ли представа какво можем да постигнем, ако накараме тази енергия да заработи както трябва.
— Ще натрупате много пари от патенти, предполагам.
— Това е долна мисъл, която не ти отива, дори изречена със сарказъм. Слушай, Флечър, сигурно ти е направило впечатление, че има огромно разминаване между интелекта на човечеството и това, което е постигнало досега. Нашите умове са способни да се спуснат в най-големите дълбини и да достигнат най-големите висоти, да създават безсмъртна поезия и да разгадаят най-сложните загадки на природата. В същото време ние живеем просто като едни цивилизовани животни. Временно постигаме мир. Но това скоро се променя, когато някоя от великите сили отново започне да завижда на друга или правителството се окаже неспособно да управлява. Историята на човечеството е пълна със социални конфликти и хаос. За всичко това има причина. Природата ни е дала две забележителни и противоречащи си качества. Индивидуалността, от една страна, и колективността, от друга. Ние се разкъсваме между нуждите на тези две противоположни качества. Нашият вид не притежава, или не е развил разума, необходим, за да оползотвори другите си дарби. Ние трябва да развием истинската сила на разума си, било като телепатия, ясновидство или телекинеза. Ключът към по-мощния ум е в това, което правим тук с доктор Хана — да свържем много човешки умове, за да работят в синхрон. Досега в историята на човечеството не е провеждан такъв експеримент — група умове да се съсредоточат заедно в състояние на емпатия, за да създадат нещо. Дори първоначалните ни успехи са съдбовни за човечеството. Развием ли напълно метода си, хората ще са в състояние да работят заедно, за да подобрят положението си и да изследват други измерения.
— Това, което правиш, не е честно спрямо онези хора!
— Така е, разбира се. Но ако идеите ми са правилни, след сто години хората ще ни уважават като велики учени и човеколюбци, а психоробите — като мъченици за освобождаването на човечеството.
— Жалки оправдания!
— Прав си, Флечър, прав си. Но вратата към бъдещето е тук, на Манитори. Каня те да се върнеш при мен с дъщеря ми, да забравиш тесногръдите си притеснения или да ги пренебрегнеш поне за малко и да работиш с мен за напредъка на цялото човечество.
— Какъв е другият вариант?
— Няма друг вариант. Помисли добре, Нед.
Губернатора се усмихна великодушно и махна на някого. На монитора се появи слуга с бели дрехи. Носеше поднос с чаша вино. Когато Смит посегна към нея, тя изчезна.
11.
— Каква наглост! — изкрещя Губернатора. — Кой отговаря за домашните съдове? Къде са стражите?
На екрана видях как няколко души зад него се разтичаха по коридори и стълбища. Изглеждаха ужасени. Тогава се досетих какво става. Психоробите бяха забелязали, че вратите са отключени. Изведнъж всичко започна да се разпада.
Надзирателите се опитваха да възстановят реда. Нахвърлиха се с юмруци и камшици върху работниците, които прииждаха по коридорите. На мнозина обаче им се случваха неприятни неща. На едно място изчезваше част от коридора и някой пазач пропадаше с писъци, за да се разбие в металните недра на станцията. Другаде се отваряше дупка в пода. Някъде падаха парчета от тавана. Психоробите вече не поддържаха действителността с усилията на ума си. Светът на Манитори се разпадаше.