— Твоя? Как така?
— Аз ги направих. Съжалявам, не искам да създавам проблеми. Не ме уволнявай. Слушай, задръж саката. Обещавам повече да не се повтаря.
— Чакай, че не схващам. Как така ти си ги направил?
— Ами така — отвърнах, като все още не исках да му разкривам истината.
— Обясни ми по-конкретно как стана. Какво направи. Не може да са паднали от небето.
— Всъщност точно така стана. Или поне така мисля. Лично не съм видял нищо. Не ни е позволено да гледаме.
— На „вас“ ли? Кои „вас“?
— Магьосниците.
Знаех си, че рано или късно ще изкопчи истината. Фил ме погледна, присви очи, сбърчи вежди:
— Обясни ми.
— Правя магии.
— Аха.
— Правя ги в теменос, свещено място — измънках, сякаш всичко останало беше ясно.
Фил се втренчи в мен, намръщи се и аз си казах, че ей сега ще ме уволни. Лицето му придоби замислено изражение. Вгледа се в саката за известно време. След малко каза:
— Можеш ли да направиш така, че нещо да се появи на масата, тук пред мен?
— О, не! Магията не действа на открито. Тя не обича да я гледат. Не е като науката. Магията обича да се крие.
— Тогава какво правиш, ако искаш да получиш нещо?
— Правя магия в моя теменос. В повечето случаи обаче не си пожелавам нищо конкретно. На магията не й харесва.
— Аха, добре. Обаче, когато правиш магии на свещеното ти място, винаги се появява нещо, така ли?
— Не винаги. Обаче доста често.
Фил се втренчи в мен за известно време. След няколко минути измърмори:
— Това е безумие, да знаеш.
— Знам.
— Обаче ми стана интересно. Искам да ми демонстрираш.
— Може. Само че не тук в магазина. Мисля, че на магията не й харесва. По-добре в апартамента ми.
— Хубаво. Не ме интересува къде ще го направиш. Искам само да видя.
Срещнахме се вечерта на по-следващия ден. Фил прояви тактичност да не се присмее на тесния ми, разхвърлян и непочистен апартамент. Аз обаче се досетих какво си помисли: „Този ли е магьосник? Трябва да съм луд, за да му повярвам.“
Носеше нещо, на което да направя дубликат. Много малка златна монета. Каза, че не била нещо ценно — само двайсет долара.
— Не е добре да искаш от магията конкретни неща — предупредих го.
— Тогава как ще разберем дали действа?
Не се сетих какво да отговоря.
— После си я искам обратно — каза той, като ми подаде монетата. — По възможност в допълнение с още две-три.
— За връщането, най-вероятно ще си я получиш. За другото, ще видим какво ще реши магията.
Сложих монетата на свещеното място, което бях направил в дрешника. Помолих Фил да остане отвън, докато кажа заклинанията и извърша специалните жестове. Не обичам да ме гледат, докато правя магия. Мисля, че това намалява шансовете за успех.
Фил седна на леглото. Аз влязох в дрешника и затворих вратата. При магията нещата никога не са сигурни. Трябва да се досетиш коя Сила да призовеш и да се надяваш да е в добро настроение. Направих онова, което мислех, че ще подейства в конкретния случай.
Когато излязох, Фил попита:
— Сега какво ще стане?
— Утре вечерта по същото време ще отворя теменоса.
— Тоест дрешника?
— Сега това е теменос.
— Не може ли да надникнем сега? Може би каквото има да се появява, вече се е появило.
Поклатих глава:
— Няма да отворя вратата преди утре вечер. Нетърпението е много вредно, когато правиш магии. Не можеш да пришпорваш Силите. Двайсет и четири часа е минималният срок. Две денонощия ще е още по-добре.
Фил ме изгледа, сякаш искаше да възрази, но само сви рамене и каза:
— Добре. До утре.
Когато Фил дойде на другата вечер, отворих дрешника. В теменоса имаше седем златни монети. Изглеждаха абсолютно еднакви.
Дадох ги на Фил.
— Мисля, че това е решил да ти даде богът или духът, или каквото е там, на магията — казах му аз.
— Нали каза, че духовете не обичат да ги молиш за конкретни неща.
— Духовете са непредсказуеми.
Фил подрънка с монетите в шепата си. Подаде ми една.
— Хайде и ти да спечелиш нещо.
— Не, благодаря — отговорих.
— Вземи, де.
Пусна монетата в джоба ми. Замисли се съсредоточено. След малко добави:
— Склонен ли си на едно бизнес предложение?
— Искам първо да го чуя.