Донкихотът седеше стабилно на седлото, сблъсъкът не беше разклатил равновесието му.
— Хайде, мерзавецо — изкрещя, — признай се за победен!
— Ти сломи силата ми — прошепна локомотивът с последните издихания на нагнетателната си камера. — Сега съм на акумулатор, мощността ми изчезва. Ти ме победи, роботе-донкихот.
— Признай, че дамата на сърцето ми е най-красивата на света.
— За мен е все едно. Всички хора са ми еднакви. Да бъде както искаш, признавам.
— Закълни се, че ще промениш навиците си и от сега нататък ще служиш на човечеството.
— Кълна се!
— И, ако имаш сили да се добереш до депото си, кажи на всеки, когото срещнеш там, кой те победи.
— Проклет да си, донкихоте! Предател на своя род.
— Обещай!
Машината изсъска немощно, което би могло да се приеме като знак за примирение. Предавателните пръти се задвижиха на задна скорост и локомотивът, захранван от акумулатора си, се оттегли победен.
Магарето беше повредено, малкият му мозък — разбит. Лорънт се качи на Росинант, зад донкихота, и така пресякоха линията и продължиха нататък.
След известно време стигнаха до голо възвишение, от което Лорънт видя просторна равнина, достигаща до хоризонта надлъж и шир. Само в посоката, която донкихотът беше избрал за „направо“, насред пустинята се виждаше огромен тъмен силует.
Продължиха напред и скоро Лорънт различи тъмните, разкривени форми на Фабриката за роботи. Слънцето, скрито зад гъста бяла мараня, все още не позволяваше да се видят детайли. Лорънт обаче беше достатъчно близо, за да разбере, че не иска да ходи там.
Спряха за кратко, за да може оръженосецът да пийне малко блудкава вода от манерката на донкихота. През това време рицарят закрачи нервно напред-назад. След малко каза:
— Може ли да тръгваме най-после, приятелю Лорънт?
Лорънт изтъкна, че той все пак е човек от плът и кръв, а не безчувствено парче метал като странстващия рицар.
— Качвай се зад мен — нареди донкихотът. — Време е да приключваме това, което сме започнали.
Росинант тръгна плавно нагоре, краката му автоматично се нагодиха към неравния терен. Беше по-лесно, отколкото да яздиш истински кон. Лорънт се унесе от равномерното поклащане и прохладния ветрец, който галеше лицето и тялото му. Скоро задряма. По едно време конят премина в тръст и това го разбуди. Бяха навлезли във фабричната зона; намираха се на улица, преминаваща между три- и четириетажни складове. Бяха сами, само в далечината Лорънт видя малък камион, возещ желязна тръба. Въздухът бе горещ и задимен. Напред беше Фабриката за роботи, която оръженосецът беше видял от възвишението.
След малко излязоха от лабиринта от улици на голям бетониран площад. Фабриката за роботи беше точно срещу тях. Представляваше огромен бетонов корпус без прозорци, но с няколко врати в основата. Имаше високи комини, изпускащи тънки струйки синкав дим.
— Стигнахме — обяви донкихотът.
— Къде е главният робот? Вътре ли?
— Самата фабрика е главният робот.
Незнайно защо, Лорънт си беше представял малък робот-джудже, който живее в сградата. Сега обаче му се стори логично самата фабрика да е главният робот.
— Вътре ли трябва да влезем, за да говорим с него?
— Ако искаш, пробвай да му викаш от тук — отговори донкихотът.
Идеята да влязат в огромната сграда, не се хареса на Лорънт. Беше все едно да влезеш в корема на някое метално чудовище.
Опита да изкрещи няколко пъти, като се надяваше някой механичен представител на фабриката да излезе да се бие с донкихота, но никой не се появи.
— Добре — измърмори Лорънт, — хайде да влизаме.
Донкихотът кимна, слезе от коня, остави копието си и с меч в ръка тръгна към фабриката.
Лорънт го последва на няколко крачки.
Вътре минаха през голям машинен цех, с работещи скрипци и гумени ремъци на ролки. Приличаше на поточна линия за сглобяване на роботи. Работниците роботи, които стояха до струговете и пресите, не изглеждаха независими и свободни като донкихота. Приличаха на апарати, управлявани от другаде чрез гъста, закърпена на много места мрежа от кабели, които излизаха от голям черен щепсел, включен в едната стена. Никой от роботите не вдигна глава да погледне кой влиза. Пък и без това нямаха очи. Изработваха нещо като външни кутии за роботи. В цеха бе оглушително шумно и адски горещо. Лорънт си отдъхна, когато стигнаха до едно стълбище и се измъкнаха от шумотевицата.