Металният панел се освободи.
— Влизай! — каза донкихотът.
— Ами ти?
— Аз ще стоя тук и ще отвличам вниманието на Фабриката-робот. Ще я накарам да мобилизира цялата си воля, за да продължи да мести стената. Ще я блокирам. Ти ще извадиш щепсела и ще спасиш Психея.
— А ти какво ще правиш?
Металната стена продължаваше да се приближава. Донкихотът се опря в тухлената и с изпънати ръце подпря металната. Тя поспря за момент, после пак бавно запълзя напред. Тялото на донкихота, под прав ъгъл спрямо пода, започна да се огъва.
— Ела в шахтата с мен! — извика Лорънт.
— Няма време. Пък и мястото ми е тук. Ще довърша нещата докрай!
— Ама ти си този, който трябва да спаси Психея!
— Недей да спориш! Не съм толкова побъркан да не осъзнавам, че съм робот, неподходящ за съпруг на една човешка жена. Психея е моят идеал, дамата на сърцето ми, моята мечта за съвършенство, но двамата нямаме бъдеще — аз метален, тя от плът. Обещай ми да се грижиш за нея, Лорънт, да се ожениш за нея, ако двамата имате щастието да се влюбите. Винаги да я почиташ. Сега върви!
Стените се приближаваха една към друга, бавно, но неумолимо. Тялото на донкихота се извиваше като дъга.
— Върви!
Лорънт не чака повече подканяне. Скочи в дупката, летя три-четири метра и падна на долния етаж.
Изправи се на натъртените си, но все още здрави крака. Отгоре чуваше как стените притискат донкихота. Видя големия черен щепсел, монтиран на стената, видя кабелите и жиците, излизащи от него. Посегна да го издърпа. От щепсела изскочи електрическа искра и го повали на земята.
Той се изправи и пак се промъкна към щепсела. Това нещо може би щеше да го убие, но трябваше пак да пробва.
Над него се чу пронизително скърцане на мачкащ се метал. После прозвуча силният глас на донкихота:
— Росинант! Помогни му! Ритни щепсела!
Лорънт чу тропот на копита зад себе си. Дръпна се настрани. Росинант скочи към щепсела. От него излезе искра. Кожата на коня се наелектризира, токът потече по тялото му, скова краката му. Той обаче продължи по инерция и се блъсна в щепсела точно преди да се свлече на земята с разтопен мозък.
Нямаше вече Росинант. В устрема си обаче той успя да изрита щепсела от контакта.
Така по индукция или чрез посредник донкихотът победи последната опасност.
Останала без енергия, фабриката спря.
Лорънт намери стълба, изправи я и се върна където бе оставил донкихота. Металната стена се беше оттеглила, но рицарят беше мъртъв, изкривен и смачкан, пресован на купчина метал. От едната страна все още се виждаше лицето му. Беше спокойно. Лорънт напъна металната купчина с лост и успя да отдели главата на донкихота. Беше смачкана на по-малко от една трета от нормалната си големина. Мозъкът, незаменимият мозък с неповторимите му химични и електрични процеси бе невъзвратимо увреден. Донкихотът беше мъртъв и нищо не можеше да го съживи. Лорънт знаеше, че, макар да беше възможно да се създаде нов, подобен на него робот, той няма да е същият. Донкихотът бе мъртъв завинаги.
В скръбта си оръженосецът имаше нужда от малко време, за да се опомни и да открие будоара на Психея, после да намери инструмент да отвори вратата.
Красивото момиче, което намери вътре, взе дъха му и за момент облекчи скръбта, която никога нямаше да изчезне напълно.
Тя го погледна със светнали очи. В този момент пламна истинска любов — любов между мъж и жена, невъзпроизводима дори с най-сложната техника. Те се приближиха един до друг и ръцете им се докоснаха.
Но през какви приключения преминаха заедно в спасения нов свят, това е тема на друг разказ.
Пратеник от един зелено-жълт свят
Това е разказ за борбата за спечелване на човешкото доверие, в който необходимостта от доказателства се съпоставя с вярата. Разглежда се едно твърдение, в което повечето хора са неспособни да повярват. Прочетете и ще разберете.
Едно трябва да му се признае на президента Райс — бързо вземаше решения. Когато Онг дойде на Земята, за да я предупреди, Райс му повярва. Не, че имаше някакво значение.
Всичко започна, когато бодигардът от морската пехота влезе пребледнял в Овалния кабинет.
— Какво има? — попита президентът Райс, като вдигна поглед от документите, които четеше.
— Някой иска да говори с вас.