— Много хора искат да говорят с президента на САЩ. Има ли записан час?
— Вие не разбирате, господин президент. Този тип… току-що се материализира! До един момент го нямаше и после — хоп, изникна пред мен в коридора. Не е човек, господин президент. Има два крака, но не е човек. Той е… не знам какво!
Бодигардът се разплака със сълзи.
Райс беше виждал мъже да се огъват под напрежението на отговорностите. Но какви отговорности имаше този морски пехотинец?
— Слушай, момче…
Бодигардът избърса сълзите си.
— Да, господин президент.
Гласът му трепереше, но не звучеше истерично.
— Искам да си вземеш един ден почивка — нареди Райс. — Отиди си вкъщи. Почини си. Утре ела освежен. Ако началникът ти попита, кажи му, че аз съм заповядал. Ще ми направиш ли тази услуга?
— Да, господин президент.
— Като излизаш, прати ми човека, когото си срещнал в коридора. Онзи, за когото казваш, че не прилича на човек. Не говори с него. Само му кажи, че го очаквам.
Посетителят дойде съвсем скоро. Беше висок около три метра. Носеше сребрист костюм, който блестеше, когато го погледнеш. Чертите му бяха трудни за описване. Единственото, което можеше да се каже със сигурност за него, бе, че не прилича на човек.
— Знам какво си мислите — каза той. — Мислите си, че не приличам на човек.
— Да, така е — отговори Райс.
— И сте напълно прав. Аз не съм човек. Разумно същество, да. Човек — не. Казвам се Онг и съм от Омайр, една планета в съзвездието, което вие наричате Стрелец. Омайр е зелено-жълт свят. Вярвате ли ми?
— Да, вярвам ви.
— Може ли да попитам защо?
— Предчувствие. Мисля, че ако останете и се подложите на изследване от екип наши учени, те ще установят, че сте извънземен. Тъй че, хайде да си го кажем честно. Вие сте извънземен. Приемам, че сте от зелено-жълт свят, наречен Омайр. Сега какво?
— Сигурно се питате защо съм дошъл тук сега.
— Да.
— Дошъл съм, за да ви предупредя, че вашето слънце ще избухне след около сто и петдесет земни години.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно сигурен.
— Защо чакахте толкова много, преди да дойдете да ни кажете?
— И ние току-що научихме. Веднага щом беше потвърдено, моят народ ме изпрати да предам тази информация на планетата ви и да ви предложа всяка помощ, на която сме способни.
— Защо избраха точно вас?
— С жребий. Можеше да се падне всеки.
— Щом казвате…
— Ето, съобщих ви новината. Кажете сега как можем да ви помогнем.
Райс се чувстваше много странно. Не знаеше защо, но наистина вярваше на пратеника. Знаеше обаче също, че вярата му няма да помогне с нищо за спасяването на човечеството. Твърдението на Онг трябваше да бъде доказано научно. Преди да се вземе каквото и да било решение, Земята щеше да бъде погълната от разширяващото се Слънце. Райс знаеше, че, ако иска да вземе някакви мерки, трябва да започне веднага.
— Някои от учените ни изказваха подобни предположения за вероятната ни гибел.
— Прави са. След около сто и петдесет години тази планета няма да бъде обитаема. Ще ми позволите ли да бъда прям? Трябва да се махнете от тук. Всички. И трябва да започнете още сега.
— Чудесно — измърмори президентът Райс. — Само това ни липсваше.
— Какъв е проблемът?
— Малко ми е трудно да го проумея — призна Райс, като се хвана за челото. — Това е кошмар. Но трябва да действам, сякаш опасността е реална. Защото тя вероятно е реална. — Отново избърса челото си. — Да речем, че ви вярвам. Какво може да се направи?
— Ние от Омайр сме готови да ви помогнем. Ще ви дадем точни планове с инструкции как да построите космически кораби за всички земляни. После ще получите указания как да качите всички хора на корабите, без да става суматоха. Моля да разберете, че ние само се опитваме да ви помогнем, не искаме да ви налагаме нищо.
— Вярвам ви — увери го Райс и говореше искрено.
— Много работа трябва да се свърши, но вие, хората, сте не по-малко интелигентни от нас, омайрианците — проверили сме, защото няма смисъл да си губим времето с глупаци. При сегашното ниво на техниката ви и с наше съдействие, може да се справите и да се евакуирате в близките сто години.
— Много вълнуваща перспектива — измърмори Райс.
— Очаквахме, че ще реагирате така. Вие не сте единствената планетарна цивилизация, която можем да спасим.