— Много мило от ваша стана.
— Не е проблем. Такива сме ние, омайрианците.
— Ще ви задам един въпрос, който може да ви прозвучи странно. Но това е Земята и трябва да ви го задам. Кой ще плати за всичко това?
— Ако е необходимо — отговори Онг, — ние от Омайр ще поемем разноските.
— Благодаря. Много сте любезни.
— Знаем.
— Добре, какво трябва да се направи?
— За начало, трябва да изчистите централната част на някой от континентите ви за пусковите площадки. Това обаче няма да е трудно, защото можете да разпределите хората по другите континенти. Разбира се, това ще унищожи търговията и селското стопанство, но ние сме готови да ви доставим каквато храна е необходима.
Райс вече си представяше какво ще се случи — протакането, докато се съберат експерти от целия свят, кавгите, исканията за още и още доказателства. И дори след дълги години учените да достигнеха до единодушно решение, как щяха да убедят населението? Преди някаква значима част от земните жители да бъде убедена в реалността на заплахата, планетата щеше да бъде изпепелена от разширяващото се слънце.
— Едновременно с построяването на корабите — продължи пратеникът — ще трябва да индоктринирате населението, да го имунизирате — ние ще осигурим медикаментите — и подготвите за дългото космическо пътуване. През преходния период ще имате нужда от временно настаняване за милиони хора. За това също можем да помогнем.
— Толкова ли е необходимо това индоктриниране? Земните жители мразят тези неща.
— Абсолютно необходимо. Вашите хора няма да бъдат подготвени за живот в космическите кораби. В много случаи ще трябва да използвате хипнотерапия. Ние ще ви осигурим апаратите. Знам, че на хората ви няма да им хареса да бъдат изселени по този начин. Но, ако не го направите, след стотина години всички ще загинете.
— Убеден съм, че трябва да го направим — каза Райс. — Въпросът е дали мога до го пробутам.
— Моля?
— Ами, нали знаете, че не е достатъчно просто да убедите мен. Има десетки милиони хора, които няма да ви повярват.
— Да, но ако вие им заповядате да направят необходимото, за да се спасят…
— Аз управлявам само една страна, а не цялата планета. Не мога да заповядам дори на собствените си сънародници да направят това, което предлагате.
— Не е необходимо да им заповядвате. Само им предложете и представете доказателствата. Човеците са интелигентни. Те ще приемат аргументите ви.
Райс поклати глава:
— Разберете, няма да ми повярват. Повечето ще си помислят, че това е дяволски заговор от страна на правителството, религиозна секта или ислямските фундаменталисти. Някои ще помислят, че дребни сиви извънземни се опитват да ни измамят, за да ни направят свои роби. Други ще решат, че това е дело на отдавна изчезналия народ на Предците, които са се върнали, за да ни унищожат. Независимо от причината, всички ще го приемат като някаква конспирация.
— Конспирация за какво? — попита Онг.
— За да ни направите свои роби.
— Ние от Омайр не правим такива неща. Имаме безупречно минало в това отношение. Мога да представя доказателства.
— Все говорите за доказателства. Обаче повечето хора са невъзприемчиви към доказателства.
— Наистина ли?
— Да, за съжаление.
— Това противоречи на всепризнатата теория. Ние винаги сме смятали, че интелигентността неизменно води до вземане на разумни решения.
— Не и на нашата планета. Не и при нас.
— Колко жалко. Ние си мислехме, че е достатъчно да се обадим като колеги и да ви предупредим за опасността, после да ви обясним какви действия трябва да предприемете. Изобщо не съм очаквал, че хората може да не поискат да повярват. Това просто не е разумно. Напълно ли сте сигурен, че така ще реагират?
— Такива сме хората. И, освен това, още от най-дълбока древност не приемаме заповеди от извънземни.
— Това не са заповеди.
— Да, но искате да съветвате правителството. За хората това е равносилно на командване.
— Не знам какво да кажа. Наистина ли не можете да убедите хората по друг начин?
— Отсега ви го казвам, това не може да стане.
Онг наклони леко главата си настрани и въздъхна:
— Е, драго ми беше да си поговорим. Приятен ден.
Обърна се.
— Един момент — каза Райс.
Извънземният спря.
— Да?
— Защо не вземете само онези от нас, които вярват, онези, които искат да се спасят?