— Смятате да се откажете от банковото дело?
— Ще напусна цялата система. Кармичната клирингова къща дава доста ограничени възможности. Състои се само от тази сграда насред моравата, която витае по средата на едно малко нищо. Наистина, получаваме допълнително възнаграждение, задето работим тук, но на мен лично ми писна.
— Къде ще отидете?
— Има много измерения на действителността, мога да избирам. Харесах си едно много добро местенце от каталога. Така, с пенсията и НЕК-сметката си, очаквам да си живея добре доста дълго. Индивидуалните НЕК-сметки са една от най-добрите придобивки, когато работиш за Вселенския технократ. Трябва да призная, че и барчето не е зле, пък и получаваме най-новите филми.
От джоба на Цимерман се чу звън и той се стресна.
Извади посетителския пропуск. Картата святкаше и звънеше. Чиновникът я прекара през едно четящо устройство и тя спря.
— Това означава, че времето ви почти изтече — каза той. — За мен беше удоволствие да си поприказвам с вас, господине. Тук не идват много посетители. Нашето измерение дори не разполага с хотел.
— Чакайте… ами кармичната сметка на Земята?
— И тя е тук, заедно със сметките на всички други планети. Никой не е идвал да тегли от нея.
— Аз съм тук — заяви Хари. — И съм упълномощен представител на Земята. Иначе нямаше да имам пропуск, нали?
Чиновникът кимна. Не изглеждаше доволен.
— Искам да изтегля малко от късмета на Земята — продължи Цимерман. — За цялата планета, не само за себе си. Не знам дали сте се интересували от нас наскоро, но имаме доста проблеми. Всяка година има все повече войни, замърсявания, глад, наводнения, урагани, неочаквани самолетни катастрофи — такива неща. Някои хора са доста притеснени. Можем да използваме част от натрупания късмет.
— Знаех си, че ще се появи някой от Земята — измърмори чиновникът. — Точно от това се опасявах.
— Какъв е проблемът? Нали казахте, че сметката ни е тук?
— Тук е. Обаче е празна.
— Как така?
Чиновникът сви рамене:
— Нали знаете как функционират банките. Трябва да имаме печалба.
— Какво общо има това с късмета на Земята?
— Дадохме го на кредит срещу лихва.
— Дали сте кредит с нашия късмет?
Чиновникът кимна:
— На Обединените цивилизации в Малкия Магеланов облак. Първокласна инвестиция.
— Значи, сега трябва да си го поискате.
— Това е най-неприятната част. Въпреки високия си кредитен рейтинг Обединените цивилизации от ММО бяха погълнати от черна дупка. Това е аномалия в пространство-времето, която може да се случи на всеки.
— Много жалко за тях. Обаче какво ще стане с късмета на Земята?
— Няма как да го върнем. Потъна под събитийния хоризонт заедно с другите активи на Обединените цивилизации.
— Изгубили сте нашия късмет!
— Не се безпокойте, планетата ви ще натрупа нов. Съжалявам, но няма какво да се направи.
Тъжната усмивка и оплешивяла глава на чиновника започнаха да се размиват във въздуха.
Всичко затрептя и избледня и Цимерман разбра, че скоро ще се върне в Ню Йорк. Изобщо не се чувстваше доволен. Той беше първият човек, посетил друго ниво на действителността — един Колумб на галактиката — а единственото, което можеше да каже на събратята си у дома, бе, че късметът на Земята е пропаднал в някаква черна дупка, моите съболезнования.
Като приносител на лоша космическа вест името му щеше да бъде прокълнато с поколения напред. Хората щяха да казват: „Ето един цимерман“, имайки предвид вестоносец, който съобщава свръхколосално лоша новина от космически мащаб.
Не беше честно. Той не можеше да понесе бремето на провала, окачено на врата му за вечни времена. Трябваше да има начин да промени това.
Но как?
В този момент, наполовина във, наполовина извън избледняващата действителност, Хари Цимерман трябваше да вземе съдбовно решение; това бе повратната точка, мигът, в който Необходимостта, без пристрастие в ничия полза, се превърна в Майка на изобретателността.
Изведнъж Цимерман се досети за отговора.
— Чакайте! — извика на чиновника. — Трябва да поговорим!
— Вижте, вече казах, че съжалявам.