— Това няма значение. Искам да обсъдим една сделка.
Чиновникът махна с ръка и действителността престана да избледнява.
— Каква сделка?
— За заем.
— Заем на късмет?
— Разбира се. Голям при това. Който да закрепи положението, докато нещата се нормализират.
— Драги господине, защо не казахте от самото начало? Ние сме специалисти по заемите. Елате.
Хари тръгна след чиновника.
Като Колумб, носещ златото и перлите от „Еспаньола“ на крал Фернандо и кралица Изабела, Хари Цимерман, нашият неволен пратеник, се върна в Кармичната клирингова къща и договори заем на късмет, от който ние, земните хора, толкова много се нуждаехме. Това е истината за сегашния мир и просперитет в този спокоен 21-ви век.
Наистина, лихвата беше малко височка — все пак Кармичната банка не работи за чест и слава. Наложи се Хари да ипотекира цялата планета. Ако не успеем да върнем кредита скоро, изходът е само един. Ще се наложи да се скрием в някоя черна дупка като Обединените цивилизации от ММО. Това е отчаян ход, но е по-добър, отколкото да загубим планетата си.
Дълбок син сън
Шантаво приключение сред лабиринтите на Шеклиевото въображение. Откъде му идват такива щуротии на този човек!
От вратата се чу рязко почукване, последвано от истеричното, трескаво дрънчене на звънеца, подсказващ, че посетителят няма да се откаже, докато не му отворят. Моментът беше изключително неподходящ, защото Гърстън тъкмо се канеше да се потопи в „Сгуши се уютно“ — програма за „Дълбок син сън“, предоставена от добрите хора в „Безпаметни приключения“ ООД за онези, които искаха да се забавляват през часовете, предназначени по принцип за безпаметно спане.
Вълнение, тръпка, любов, смях — всичко това може да бъде ваше, докато спите! Нещата бяха много по-различни сега, в сравнение с мрачните времена, когато всяко денонощие човек трябваше да ляга в някое тъмно помещение и да настройва мозъка си на тих режим за осем-девет часа.
Доскоро човечеството робуваше на съня, този древен враг на нашите дни и нощи, който ни обрича да прекараме една трета от живота си в бездействие, от което ни остават само спомени от разочароващи сънища, за чието тълкуване трябва да се обръщаме към много скъпо платени специалисти. Тогава се появиха програмите за „Дълбок син сън“. Най-сетне можехме да проникнем в тайнствените дълбини на Разума и това бе постижимо и за най-обикновените хора, не само за специалисти с магистърска или по-висока степен по психеделична психология. В този хубав нов свят човек можеше да печели пари, дори докато спи, като сънонадзирател например или, ако тази позиция е заета, като сънороб, за каквито винаги имаше свободни места. Това бе голяма придобивка за онези, които не могат да печелят пари, докато са будни.
Възможностите на мисловното пътуване бяха почти невероятни.
Използвайки автоматизираните електронни услуги, достъпни на цена, която повече граждани от средната класа можеха да си позволят, (а по-бедните — да си мечтаят) човек можеше да се регистрира на сайта „СпиСпокойно“ и да включи стария си разум в „Персонализиран съновен коридор“, който да го заведе до Портала на смъртта (често представян с високи железни порти). Това стана голяма туристическа атракция и някои дръзки двойки дори сключваха брак в Зоната на забрава. Бяха посъветвани все пак да не се задържат твърде дълго там, защото Компанията нямаше пълен контрол над смъртта и не можеше да гарантира индивидуалната сигурност, въпреки всички предпазни мерки.
В момента Гърстън нямаше интерес да ходи до Портала на смъртта. Можеше да отиде, когато е в по-мрачно настроение. Реши да пропусне и Водопада на съзидателната енергия — творческите му наклонности можеха да почакат за по-късно, защото точно сега му се мързелуваше. Дори нямаше интерес към изложбата „Вечен живот“, където Компанията бе създала гигантска симбиотична медуза, която държеше в една плитка лагуна в южна Флорида.
Медузата беше сложен организъм, съставен от жизнената есенция на хиляди, обещаващи да нараснат до милиони, абонати, предпочели този по-удобен и не много напрягащ начин да прекарат вечността. Имаше и други възможности. Срещу скромно доплащане човек можеше да се абонира за услугата „Безплътни разходки“, която от време на време вземаше разума и го завеждаше на развлекателна екскурзия по приказни места, преди да го върне в медузата на безсмъртието. Имаше и други интересни занимания. Те бяха посочени в менюто „Допълнителни услуги“ и достъпни срещу малка добавка. Гърстън бе избрал една от тях — луксозно мисловно пътуване. Беше готов да започне, но преди това трябваше да види кой звъни на вратата.