— Не и, ако го правят хора, които са влезли в ума ми без разрешение! Какво правиш там?
— Тук е много хубаво, ще взема да подремна. Идвам след няколко минути, любовнико.
Гърстън бе изключително изнервен и объркан. Не знаеше какво да прави. И за капак на всичко, в този момент някой задумка с все сила на вратата на апартамента — на истинската, не на виртуалната. Глухото думкане звучеше съвсем реално и издаваше решителност, обещаваща сериозни проблеми. Това беше прекалено.
— Зает съм! — изкрещя Гърстън. — Махайте се!
— Отворете вратата, за да не я разбия! Мисловна полиция!
— Никога не съм чувал за мисловна полиция. Сигурни ли сте…
— Разбира се, че съм сигурен, тъпчо. Отвори вратата, или ще я разбия и ще ти счупя главата.
— Нямате право! Не е законно!
— Законно е, и още как! Имам съдебна заповед, която ни дава право да претърсим къщата ти, и друга, която ни позволява да обискираме ума ти.
— Защо?
— Имаме информация, че криеш опасен престъпник.
— В жилището ми?
— Не се прави на глупав, мръсник! Криеш я в ума си!
За момент паниката на Гърстън отстъпи място на недоумението: откъде знаеха за нея?
— Не говорете глупости — каза, като се опитваше да печели време, да си осигури пространство. — Никога не бих направил такова нещо.
— Знаем, че е там. Тя е извънземна сексуална престъпничка от далечна звезда. Секспрестъпничка, която се представя като Майра. Следиш ли мисълта ми? Направи си една услуга, приятел. Сигурен съм, че си невинен. Пусни ни да влезем и ще уредим нещата бързо.
Гърстън промълви със сломен глас:
— Кълна се, не знаех, че е престъпничка. Добре, влезте, господа полицаи.
Отключи вратата. Влязоха трима едри полицаи с тъмносини униформи. На реверите си носеха пластмасови значки, на които пишеше: „Мисловна полиция. Трети отряд.“ Единият имаше сержантски нашивки.
— Може ли да влезем? — попита сержантът, като почука Гърстън по челото с дебелия си показалец.
— Давайте, и без да ме питате, щяхте да влезете.
Вратите на Гърстъновото съзнание се отвориха. Тримата полицаи нахълтаха като фурия от виртуални черни кожени якета и високи ботуши. Краката им бяха мръсни, а лицата — мрачни. Изглеждаха страховито въпреки виртуалността си.
— Много станахте! Моля ви, побързайте! — проплака Гърстън.
Полицаите затършуваха из съзнанието му. Събаряха мисловни предмети от въображаеми полици, портрети на предци, каквито Гърстън дори не беше подозирал, че има. Ботушите им оставяха отпечатъци върху розовата, чувствителна повърхност на съзнанието му. Грубиянските им подвиквания се застояваха като облаци зловонен газ под тавана.
— Дълго ли ще продължи това? — попита Гърстън през стиснати зъби.
— По-добре свиквай — отговори сержантът.
Чу се силен трясък.
— Съжалявам, шефе — каза един от полицаите. — Бутнах този трофей от голф състезание.
— Няма я — докладва друг полицай. — Претърсихме всичко до прогнилите дълбини на глупавото безумие, което нарича най-съкровено кътче на душата си. Щяхме да я намерим, ако се криеше там.
— Проклятие! — измърмори сержантът. — Пак ни се измъкна! Обаче поне тебе те пипнахме, мръснико.
Излязоха от съзнанието му. Широка усмивка на удоволствие се разля по грубото полицейско лице на сержанта, с фина мрежичка от спукани капиляри по носа и рунтави вежди.
Гърстън отвори уста да заговори. Изведнъж се вцепени.
Всичко около него застина неподвижно. Блесна силна светлина. Полицаят изчезна. Гърстън се опули, неспособен да разбере какво се случва.
Тогава в главата му заговори глас:
— Здравейте! Прекъснахме влизането ви в „Дълбок син сън“, за да ви покажем пилотна версия на нашите неограничени психични приключения за младите по душа. Хареса ли ви това, което току-що изпитахте? Искате ли още? Просто удостоверете мислено съгласието си. Обучени оператори ще уловят сигнала ви и ще изтеглят пари от кредитната ви карта.
Значи това било, помисли си Гърстън. Възмутително!
— Искам да говоря с някой от ръководството — заяви на глас.
В съзнанието му се появи висок хилав мъж с блестящи очилца.
— Надзорник Олсън на вашите услуги. Проблем ли има?
— Има, и още как! Не съм давал заявка за програмата за мисловни приключения. Исках само да поспя! И дори да бях поискал приключение, какво право имате да ме унижавате, като изпращате тази Майра да прониква в мозъка ми? И тия полицаи?