Написах новелата и в края на седмицата я занесох в офиса на синестрианеца в старата сграда на „Метро-Голдуин-Майер“ на „Бродуей“. Дадох му я и той ми направи знак да седна, докато я прочете.
— Доста е добра — отбеляза. — Хареса ми.
— Чудесно.
— Обаче искам да направите някои промени.
— О… какви по-точно?
— Ами, тази героиня, Елиза.
— Да, Елиза.
Не си спомнях да съм писал за Елиза. Може би имаше предвид областта Елзас във Франция? Реших да не го питам, за да не се окаже, че не помня какво съм писал в собственото си произведение.
— Така, тази Елиза — продължи извънземният, — тя е с големината на малка държава, нали?
Да, определено говореше за Елзас, френската провинция, и аз току-що бях пропуснал момента да го поправя.
— Да — отговорих, — точно така, приблизително колкото малка държава.
— Добре тогава. Защо не направите така, че Елиза да се влюби в някоя по-голяма страна с формата на геврек?
— На какво?
— Геврек. Това е често използван персонаж в синестрианската популярна литература. Синестрианците обичат да четат такива неща.
— Наистина ли?
— Да. Синестрианците обичат да си представят хората като гевреци. Ако вмъкнете този сюжет, новелата ще добие повече образност.
— Образност, значи…
— Да. Защото трябва да мислим и за филмирането.
— Да, разбира се — отговорих, като си спомних, че имам шейсет процента.
— Сега, за филмовата версия. Мисля, че трябва да поставим действието в друга част на денонощието.
Опитах се да си спомня в коя част на денонощието се развива действието в новелата ми. Не помнех да съм споменавал конкретен час. Казах го на синестрианеца.
— Така е, не сте конкретизирали часа. Обаче внушавате, че действието се развива привечер. Вялото звучене на думите ви намеква за времето по смрачаване.
— Аха, добре… вечерно настроение.
— Звучи добре за заглавие.
— Да — съгласих се, въпреки че звучеше ужасно.
— „Вечерно настроение“ — изрече той, сякаш се жабуреше с думите. — Може така да го наречете. Но мисля, че трябва да го промените като дневно действие. Заради иронията.
— Да, разбирам.
— Ами, хайде тогава, поправете го малко на компютъра и пак ми го донесете.
Когато се прибрах вкъщи, Римб миеше чиниите и изглеждаше унило. Държа да спомена, че бе средна на ръст блондинка с изтормозения вид, характерен за извънземните от Готската секта. От дневната се чуваха странни звуци. Погледнах въпросително Римб, но тя само завъртя очи към стаята и сви рамене.
Влязох. В дневната имаше двама души. Без да кажа нищо се върнах в кухнята и попитах Римб:
— Какви са тия?
— Представиха се за семейство Байерсон.
— Извънземни ли са?
Тя кимна:
— Не от моя тип извънземни. Те са толкова извънземни за мен, колкото и за теб.
За първи път си дадох сметка, че извънземните могат да бъдат извънземни едни за други.
— Какво правят тук? — попитах.
— Не казаха.
Върнах се в дневната. Господин Байерсон седеше на креслото ми и четеше вечерното издание на един вестник. Беше висок около метър и имаше оранжева коса. Госпожа Байерсон беше със същия ръст и цвят на косата. Плетеше нещо в оранжево и зелено. Щом влязох, господин Байерсон стана от креслото.
— Извънземни ли сте? — попитах, като седнах.
— Да. От Капела сме.
— Какво правите тук?
— Казаха ни, че няма проблем.
— Кой ви каза?
Байерсон сви рамене и ме погледна тъпо. Съвсем скоро щях да свикна с този поглед.
— Само че това е нашето жилище — изтъкнах аз.
— Разбира се, че е вашето. Никой не го оспорва. Обаче не бихте ли ни отделили малко пространство, където да се настаним? Не заемаме много място.
— Защо в нашето жилище? Защо не отидете при някого другиго?
— Ми, просто попаднахме тук и ни хареса — отговори Байерсон. — Вече го чувстваме като свой дом.
— И на друго място можете да се почувствате като у дома си.
— Може би. Но не е сигурно. Искаме да останем тук. Вижте, не можете ли да ни приемете просто като паяци на тавана или като петна от мухъл по тапетите. Много се привързахме към това място. Това е характерно за капелианците. Няма да ви се пречкаме.
С Римб не искахме много това съжителство, но нямахме убедителни аргументи да ги изгоним. Тъй де, така или иначе бяха тук. И се оказаха прави — не ни се пречкаха. В някои отношения те бяха много по-добре от някои други извънземни съквартиранти, с които се сблъскахме по-късно.