Всъщност на двамата с Римб скоро ни се прииска Байерсонови да не бяха чак толкова ненатрапчиви и да помагаха малко в домакинството. Или поне да бяха по-бдителни. Особено в деня, в който дойдоха обирджиите, а ние не си бяхме вкъщи.
Доколкото разбрах, Байерсонови не са направили нищо, за да ги спрат. Нито са се обадили в полицията, нито се опитали да им попречат. Просто са гледали, докато крадците са ровили из апартамента, движейки се много бавно, защото са били адски дебели — тлъсти извънземни крадци от звездата Барнард. Бяха взели всички сребърни украшения на Римб. Били барнардиански крадци на сребро, имащи многовековни традиции в този занаят. Това казали на Байерсонови, докато ни ограбвали и докато господин Байерсон правел ежедневните упражнения на клепачите си, сякаш нищо особено не се случва.
Всичко започна, когато срещнах Римб в бара на Франко на улица „Макдугал“ в Ню Йорк. Преди това бях виждал съвсем малко пришълци, пазаруващи на Пето авеню или зяпащи хората на ледената пързалка в Рокфелеровия център. Сега обаче за първи път говорех с извънземно. Поинтересувах се от пола й и тя каза, че е от Готската секта. Стори ми се интересно сексуално предизвикателство. След като Римб ме убеди, че в общи линии е женска, реших, че ще бъде забавно да се оженя за някого от Готската секта. По-късно питах отец Ханлин от Голямата червена църква. Той каза, че от гледна точка на Църквата няма проблем, макар че той лично не одобрявал много.
И така, с Римб сключихме първия брак между човек и пришълец. Първоначално нямаше много извънземни. Обаче скоро започнаха да се появяват все повече представители на други космически цивилизации и някои се заселиха в нашия квартал.
Освен извънземните имахме и земни пришълци, като злите мъртъвци например.
Независимо откъде идваха, пришълците трябваше да се регистрират в полицията и местните служби за контрол върху сектите. Малцина обаче го правеха.
Започнах да пиша книги за синестрианския пазар и с Римб съжителствахме спокойно със съквартирантите ни. Байерсонови бяха кротки същества и помагаха за наема. Бяха безгрижни извънземни и не се кахъряха за нищо; за разлика от Римб, която се притесняваше много и за всичко.
Отначало начинът на живот на Байерсонови ми харесваше, но промених мнението си в деня, в който грабители отвлякоха най-малкото им дете, невръстния Клод Байерсон.
Трябва да поясня, че, след като се нанесоха при нас, на Байерсонови им се роди бебе. А може би го бяха оставили другаде и го донесоха, след като се настаниха в стаята ни за гости. Така и не разбрахме точно какво стана.
Имаше нещо около малкия Клод, за което Байерсонови не искаха да говорят, пък и ние не настоявахме. Нали все пак трябваше да живеем с тези хора.
Според тях отвличането на Клод минало съвсем лесно и безболезнено. Нещо от рода на „сбогом, Клод — сбогом татко“. Когато ги попитахме как могат да допуснат такова нещо, те отговориха:
— О, това е съвсем в реда на нещата. Точно това очаквахме. Ние Байерсонови така се разселваме по света. Някой отвлича децата ни.
Реших да приключа темата. Какво можеш да направиш с такива инертни типове? Как можеха да се примирят с мисълта, че малкият Клод ще бъде възпитан като барнардиански крадец на сребро? Всеки ден обири. Някои извънземни нямат национална гордост. Тия бяха като кукувици.
Нямаше какво повече да направим, затова всички седнахме да гледаме телевизия. Искахме да видим „Шоуто на Мононгахела Рийд“, любимото ни предаване.
Тази вечер главният гост на Мононгахела беше първият човек, изял мунгулу. Той изобщо не се смущаваше, дори се държеше нахакано:
— Като се замисли човек, защо трябва да е морално допустимо да ядеш само глупави или заблудени същества? Само слепите предразсъдъци ни спират да не ядем интелигентни създания. Тази мисъл ми хрумна наскоро, докато разговарях с няколко глоча мунгулу в една чиния.
— Колко мунгулу правят един глоч? — попита Мононгахела. Не беше вчерашна тая жена.
— Между пет и двайсет, макар че има изключения.
— И какво правеха в чинията?
— Мунгулу обикновено киснат по чиниите. Те са чинийозависими.
— Май не съм чувала за този вид същества.
— Срещат се почти само в моя район на Йонкърс.
— Как са попаднали там?